Прости...

[mariana_fairy]

Прости - не искам да съм твоя грижа,
аз си тръгвам заедно с любовта,
ще съм далеч от теб, не се обиждай,
отдавна се отказах да летя...
Закърняха крилата от чуждите думи,
душата се изръби до безбожие, проклета
не помня кога и как точно се влюбих,
загърбих себе си - от друг отнета.
Прости, аз тръгнах твърде рано,
не помня нищо... Късно ли дойде? -
сърцето ми, от истини одрано,
се опита неведнъж да спре...
Прости - аз няма как да бъда същата,
от времето заедно години изминаха,
след любовта вълшебна няма връщане,
устните от нецелуване изстинаха...
Прости - отдавна загубих верния път,
пред мен са пропасти, дълбоки ями.
Стрелките на живота ще спрат да се въртят,
загубих се, откакто теб те няма...

[chocolate_fairy]

 [heart__] Ужасно сходно се чувствам напоследък. Право в сърцето улучи с този стих.

[mariana_fairy]

[heart__] Ужасно сходно се чувствам напоследък. Право в сърцето улучи с този стих.

Мерси много Рали, думоите ти значат много за мен.. Целувам те... [heart__]

[Adventure]

Много истинско ... [reevvv]

[mariana_fairy]

Много истинско ... [reevvv]

Благодаря ти много, радвам се, че си го харесал...  :)

[Adventure]

Понякога хубавите неща предизвикват тъга  :)

[mariana_fairy]

Понякога хубавите неща предизвикват тъга  :)

Често се случва, а и за да усетиш пълноценно всяко чувство първо трябва да го изстрадаш.. Поздрави  :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Прости - аз няма как да бъда същата,
от времето заедно години изминаха,
след любовта вълшебна няма връщане,
устните от нецелуване изстинаха...

Добро попадение. :)

Понякога хубавите неща предизвикват тъга  :)

По-скоро бих казала, че понякога тъгата предизвиква хубави неща... ;)

[mariana_fairy]

Прости - аз няма как да бъда същата,
от времето заедно години изминаха,
след любовта вълшебна няма връщане,
устните от нецелуване изстинаха...

Добро попадение. :)

Понякога хубавите неща предизвикват тъга  :)

По-скоро бих казала, че понякога тъгата предизвиква хубави неща... ;)

Мерси, ами така е в живота нещата са взаимно обусловени няма само добро и само зло, няма само бяло и само черно, както няма само радост и само тъга.. Понякога с тъгата идва радостта или трябва да минем през нея, за да бъдем щастливи, а понякога хубавите неща наистина предизвикват тъга.. Такива сме хората- странни същества :)