Ти по пътя ми на скитница камъчета си нанизал

[{dulgokoska}]

Натъжаваш ме със само дума
и как да кажа
                      /париш ми в очите/
После цели шепи са ти нужни,
за да сетя чувство на обичане
и да се откъсна
                       /от магнолия
толкова отдавна да подишам
аз жадувам и съм меланхолна/
Колкото и стихове да пиша
винаги остава по топлийка
в моето навътре, дето плача.
Толкова отдавна съм се спънала
в твоите ръце. Уста. И крачки.
Колкото желая да съм лунена
в нечия таванска стая
с цъфнали по покрив капандури,
остъклени от звездите
                                          /зная,
зная си, че ме обичаш
и дори не искам да го казваш,
но отвътре ме пребива
ненаситна, черна жажда
да не вярвам/
                       Покажи се!
Казвам ти го
                        /и го викам/
Ти по пътя ми на Скитница
камъчета си нанизал

/а пък аз съм точно тази,
коя с дъждинки ги преглъща
и за още много лази/
и се правя на пустиня. Същата.

[kisskat]

Великолепно! [inlovee]

[me4tatelka]

 [ooooo]

[heart__] [heart__] [heart__]

[mariana_fairy]

Хареса ми  [inlovee] [heart__] [inlovee]

[I_Lov3_Him_Eternally]

Прелест!!  [cvetee] [heart__] [heart__]

[SimonaShtonova]

Страхотно  [heart__]
[evala] [bravisimo]