За почтеността и честността

Started by неземен, March 18, 2009, 12:51:05 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

неземен

Може ли обикновения човек да остане честен и почтен?
При всяка ситуация и на всяка цена.
Има ли и възможни ли са такива случай?
Вие как мислите?
To be,or not to be

Kmeticata na Krymovo

            Или си обикновен честен и почтен човек, или си обикновен нечестен и непочтен човек...Или-или!Но въпроса ти, макар зададен така кратко.... има мноооого условности.Не казвам, че съм честна и още по-малко почтена, но имам съвест,това е разликата ми с хората, които вършат непочтени и нечестни неща. Те нямат съвест, която да ги изяжда след стореното.Наскоро гоних една крадла ,бягах след нея и крещях:" Върни ми нещата, не си ги платила!...а тя ми отговори съвсем спокойно:" Не! Няма да ти ги върна!Вчера си платих това, което взех, днес няма да ти платя! Няма да ти върна нищо!Махай се и ме остави!"...Побеснях!Настигнах я ,сграбчих чантата й ,взех си нещата и я нахоках...След това се чувствах ужасно...треперех и плачех ,ядосвах се,блъсках си главата.Как е възможно?...А тя ...може би просто си е казала: "Ей ,тая как можа да ме хване ...сега ще трябва да ходя да крада от САНИ мамка му...ех...
         Други крадат от оборотните пари и си казват "Аз съм ги заслужил ,те ми се полагат...не ме дооценяват и не ми дават заслуженото ,за това, защо да се минавам и да се правя на жертва ?Ще си взема заслуженото сам!"В този ред на мисли те не чувстват вина.
         Да ,обикновения човек може да остане честен и почтен.При всяка ситуация и на всяка цена.Винаги има решение.Не е най-лесното разбира се ,но има начин да се съхраним в шибания съвременен свят, лишен от добри чувства.Злобата е навсякъде...пуснем ли я в себе си сме погубени.
         След 3 години упорита работа в различни сфери от обикновения живот ,редица опити в търсене на щастието и натрупване на професионален опит,пуснах котва за последните 10 месеца на месторабота, свързана с много натоварващ физически и психически труд,рядко почивен ден...често недоспиване.Трудно е да се надъхаш,когато даваш много и получаваш недостатъчно.Трудно е да се съхраниш ,да устоиш на искушението да направиш някоя шмекерия ,лесно е да злоупотребиш с положението си и доверието, което ти е гласувано.В България почти е невъзможно с честен труд да просперираме колкото и големи оптимисти да бъдем ...Доста е трудно дори ,да подобрим стандарта си на живот.Преживяваме,даваме всичко от себе си и си казваме:"Нещата ще се подредят!Търпение..."..
          И вярвам ,че ще се подредят,но ако се съхраним честни и почтени.В противен случай, спрем ли да вярваме в това...рано или късно ,ще ни е по-лесно да се оставим да ни упрявляват дяволите.Трябва да знаем че всеки един от нас ще изтърпи своя съд и наказание.На този съд обаче дяволите ще ни оставят да се оправяме сами!
I'm screaming from a mountain top,swimming in deep blue sea.And if someday you find my heart,just set me free!