Болка в сърцето

Started by Gentiana, March 12, 2009, 01:10:40 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Цинобър
в цвете влял
отровна нежност
примамва
уморени сетива
да пият дълго,
жадно,
неизбежно
нектар, от който
гасне светлина
и слепите очи
са пълни чаши,
в лилаво-синя,
лепнеща мъгла
пълзи усойница
и спомените плаши,
наказва писък
с дълга тишина,
за да се пръснат
хиляди светулки
от нежни думи,
казвани преди,
узряват сълзи
в грахови шушулки
и падат тежки.
Времето мълчи.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

theheart_ofthefire

Кармина, ти ли беше снощи
сънното кокиче във постелята на слънцето...

Защо си тръгна после.
Кой ти каза ... че крилатите не ги обичат...

Политаш ли, Кармина?
На криле от огън.

Този , който те открие
ще те хване
без да те улавя...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.