Дуел номер 23: "Аз живея зазидан в един странен свят"

[SkitnicaVmoretO]

Най-пресният ни дуел е на тема "Аз живея зазидан в един странен свят" :) А гласуването по него започва сега  :p

Стих номер1

"Свят като свят" би казал всеки друг,
и всеки друг не би във него оцелял,
но моята съдба са вплели точно тук,
където съм зазидан да живея във печал.

Но може би това не ви се вярва,
обречени на своите стрнни светове,
о роби на заученото, скотско "трябва",
рушите вие мостове, за да градите зидове.

Така май всеки сам за себе си остава.
Никой не подава никому приятелски ръка.
Нима тъй лесно съвестта се притъпява,
когато чуе "То навсякъде си е така".

О не, не се оказахте най-малко прави!
Явно джунглата ни следва други правила,
щом стъклени са нашите прегради,
а виждаме през тях едва - едва.

Нима не е до болка странна,
таз черна бездна, дето вечно ни дели?
Нас! О мили, свидни мене братя!
Нима не вярвате и вие на сълзи?

И тъй. Останах си завинаги зазидан
във тоя странно хладен и безчувствен свят,
където всеки в своя свят е досъсипан
и забравил е, Българио, що беше "благодат".


Стих номер 2

Като затворници, губим представа за времето.
И ни се иска да живеем в цветните си мечти,
въпреки, че най-много би могло да ни боли,
като знаем, че все черно-бели са проблемите.

Сега живеем в тъмен свят, странен свят,
и докато искрици не се появят в очите,
ще е трудно, на себе си, тъй сърдити,
да открием вътре в нас, правилния цвят.

Има свобода, там - отвъд вътрешната болка.
Чувам я под формата на музика, любими песни,
арии, отекващи хармонии в мен и неуместно
е да си втълпявам, че може би и аз го мога...

Дори прекършените крила все ще заздравеят.
Един ден кафезът ще се претвори в летище,
птиците, когато вътре в тях гори огнище,
ще излетят от душата и песента ми ще запеят.

Но сега, времето наистина е май застинало.
Аз живея зазидан в един странен мой си свят,
където се боря, песните в мен да не спрат,
и да кажа, че нищо хубаво в мен не е загинало...