Защото малко си вярвам

[fallchetu]

Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира да ми напомня... да ми напомня, че аз съм облечена в съдбата си, че никога няма да успея да я махна.Дори и да се разкъсвам във себе си сълзите ми няма да са сухи. Мога да преобърна душата си - наляво - надясно... Промяна няма. Няма и да има. Така съм създадена и ще нося ориста си.
Бягам...
Потъвам в себе си.
Изчезвам...
(а пак се връщам)
Защо?
Защото съм като всички, защото съм слаба, защото сама си вярвам, че не мога. А "не мога" е за слабаците, които не вярват в нищо освен в собствената си несполука.
Дори да се задавя, дори да преглъщам прах и поквара ще вървя напред. Това съм аз, не искам да съм като другите.
Продължавам пък каквото ще да става.
На кого му пука...
Аз ще успея, защото съм голяма!
Защото... малко си вярвам.

[chocolate_fairy]

Замисли ме. Често разсъждавам върху съдбата и личната сила за живот. Поздрави  [inlovee]

[NoMore]

 [cvetee] смело напред

[SimonaShtonova]

БРАВО! Много ми хареса!  [bravisimo]