В неговите длани ненаситни

[{dulgokoska}]

От толкова виелици небето
е станало на свито сърчице,
пробито от единствен лъч, където
светнало е твоето лице
право във гърдите ми. Е топло
да узнавам от студа навън,
как умее да обича огън
само след треперене. Насън
с теб се срещам. Вятър във косите
ми полагаш, носят се цветя
в неговите длани ненаситни
/както ненаситна съм и аз/
да ме нацелуваш, наобичаш
/зная, че и днес не би могъл,
затова в гласа ми нотка ревностна
покапва/ като дъжд...
  и ставам слънчогледен кълн.
19.02.'09.

[tonnny_bg]

Красота.

[Jane]

Красота.

Мхм...  :) :) [heart__]

[иринка]

Изящество! [heart__]
Прелестна си,Поетесо!
[gu6]

[dodic]

И така ми стана слънчогледово след стиха ти, Нели. [slun]
Страхотна си! :)

[phibi]

Остани си в ненаситните длани, Щурчо, там ти е мястото [inlovee]

[GeRi`LoVe`h0o0sT]

 [inloveee]