Скитник

[krasimir]

Срещнах скитник
със смачкана душа,
с боси крака,
вървеше през снега.

Протегна ръка -
не да иска пари,
а само дума добра,
малко човечност
търси в нощта.

Имал е мечти,
дом и жена,
всичко..  изгубил...
като на шега.

Плачеше скитникът,
проклинаше...
своята съдба.
Подадах му пари,
хвърли ги на земята.

Погледна ме с тъжни очи,
обърна се,
и зад ъгъла се скри.
Останаха само неговите следи,
и моите пари на земята.

[tonnny_bg]

Ама това не е смешно въобще.
[sad3] [mhmmmm]

[krasimir]

Извинявам се че не е смешно.  [saddd] Пуснах го тук, защото мисля че не подходих сериозно към него... Но вчера когато се прибирах вечерта,  срешнах този човек- скитник . И всичко това което описвам във стихчето се случи така. Всеки може да се озове.. на тяхното място.. без да го иска. Този човек направо ме потресе.. със неговото държание.

[Gentiana]

Това наистина е тъжно, Крас. [reeeev]
Поздрав за стиха! [inloveee]

[dodic]

Колко мъка и поводи за тревога има около нас, но не всички я забелязват. много добре си предал чувствата и болката на човека, още една реалност.
Поздрави

  [sad3]

[neotrazima_737]

Колко мъка и поводи за тревога има около нас, но не всички я забелязват. много добре си предал чувствата и болката на човека, още една реалност.
Поздрави

  [sad3]

Споделям мнението на додик относно мъката и поводите за тревоги около нас, а също така и за хубаво написаните ти стихове. Просто това е една истинска реалност, но много малко хора обръщат внимание на хорските страдания, за съжаление.