Оскубана перушина от черни ангели

[damn it]

Не ме разбираш...
Ти си моят квазер
във който болката ми
исках да се влее,
да ги погълне -
мерзост и омраза,
с които делникът
шамарен в мен
беснее.

Не ме разбираш...
Грях не ме измъчва,
не търся тялото ти -
трескаво реално.
Красива бездна-гладна
да излъчва
любов и страст...
но само огледално.

Разбирам те...
Не е готов за святост
изгоненият слаб човек
от Рая...
Сънувах ангели
в небе на жарко лято,
но как да ти го обясня...
не знаех.

[kisskat]

  ...много дълбоко...Поздрави! 

[damn it]

 

[DARZALAS]

Не мож ми обясни.Не съм от тука.
На ангелите красотата само взел съм,
а в Рая никога кракът ми не е стъпвал
сънуваме със теб един и същ сън.
Самотни сенки,вечно неразбрани
изгубени във мрачните си мисли,
белязани от мъртви идеали
за истинска любов и чувства чисти.
Не те разбирам,твърде си ми сложна,
но не в това вампирке е проблемът.
Проблемът е че май без теб не мога,
май те обичам дяволите да те вземат.

[Dulce_Insoportabla]

 

[damn it]

Не обяснявам...Ти не ме и питаш.
В съня ми пушиш и мълчиш смутен.
Превръщаш се във сянка и ... отлиташ.
Крещя и будя се ... Навън се ражда ден.
И чувам твоя глас по телефона,
във делника съвсем обикновен,
но толкова жадуван, скъп - икона,
която съхранява всичко в мен.
Не ме разбираш, но си тук отново
и няма нужда от премерени слова,
че стреля времето с безчувствено олово
и само крачка ни дели от пропастта.

[black embrace_f]

...харесвам стила ти + стиха ти, което си е= на още един член във фенклуба ти!

[DARZALAS]

Ти  знаеш,че в деня ти ще се върна
дори понякога да съм циничен и студен.
Ще ми простиш  и може би ще се прегърнем
и  може би ще се огледаш тайно в мен,
и може би ще  ме целунеш демонично
дорде  леда в кръвта  ми  се стопи.
Не те разбирам,но си моето момиче
и само глупост може с теб да ни дели.
Затуй ще хвърля тез износени доспехи
на смешна гордост  и измислен идеал,
ще съблека съмненията ти полека-лека
ще ги изтрия от  ума без капка жал
и във кръвта ти моя  дух ще се разтвори,
криле на ангел над съня ми разпери.
Ще ме предпазиш ли от самота и тъпи роли?
Без теб не ща да съществувам.Разбери!

[damn it]

Завръщаш се и хилядите думи,
с които те отричах и клеймях,
разпръсват се, като изгнила шума
и вместо крясък руква слънчев смях.
Циничен и студен, но тъй чаровен,
че караш в мен кръвта да се втвърди
и да боли - кристали от олово,
куршуми за разголени души.
Събличаш и съмненията тънки,
които не прикриват моя свян,
в съня ти пак танцуват дръзки сенки
от моите крила на ангел -блян,
защото ти такава ме обичаш
и ще те пазя от каквото те е страх.
Когато с нежни думи ме наричаш,
сълза от Господ прави диря в земен прах.

[DARZALAS]

А може демоните в теб и мен да плачат
затуй ,че дълго бездна ги дели
и вехнехме един без друг във здрача
тъй както вехнат две умиращи звезди
чиято обич натежава на небето
и то ги хвърля къмто черната земя,
защото не е  касичка сърцето
в която да натъпчем любовта.
Но пусто,като хич и нямам вяра,
защото смешно слаб ме прави тя,
по-лесно е да се  прикрия с изневяра,
по-лесно е да те раня със грубостта
и после ни лук ял,ни лук мирисал
ръце изцапани да си избърша в теб.
Май дявол някой мен ме е орисал,
не го разбирам тоя твой късмет...

[damn it]

...харесвам стила ти + стиха ти, което си е= на още един член във фенклуба ти!

[damn it]

Късмет си ми, от Дявола орисан,
търкулна те на пътя ми като петак,   
той знаеше, той беше ме отписал,
че ще те взема беше ясно... Адски знак
на челото ми вряза в странни руни,
които нощем светят и кървят
и пак се будят бури помежду ни,
когато погледите ни се преплетат.
Отричах тази болест- да те искам,
дори когато друга милваш с глас и страст,
с коприва гневно раните притисках,
но да си тръгна май не беше в моя власт.
И в твоята не беше да ме мразиш,
за тази болка, дето будех в твоя свят.
Дори когато груб си, пак ме пазиш
от себе си. За теб пак чувствам глад.

[DARZALAS]

А аз съм жаден,за ръцете,за гнева ти
проблясващ нежно в две смарагдови очи.
За кожата изписана с греха ти
съм жаден.Твоя ад  и в мен гори.
И малко ми остава да изключа,
да става с двама ни каквото ще.
Да те обичам искам аз да се науча
преди човешкото във мене да умре...

[damn it]

Подводни рифове и ладии от пяна,
море с акули, черна, нежна страст ,
последна сламка, за която да се хвана,
преди душата ми да заридае с глас.
И този гняв, от който сипвам в чаши,
да го изпием, да сме малко диви, зли,
да разрушим съмненията наши,
отвън изхвърлен моят страх да замълчи.
Че адът е горещ и ни привлича,
онази зима в нас да се стопи
и този път ще закрещя - обичам,
на ехото, което в теб крещи.

[DARZALAS]

Крещи.Моли ме .От гнева ти в рог ще сипя
ще пия докато се умориш,
докато злата твоя ненаситност
до капката последна ми дариш.
От Ад такъв и дяволите бягат,
но ти дойде във моя сам сама
и заслужаваш тази нощ една награда-
да те направя най-щастливата жена.
А ехото мъглите ще разцепи
и слети гласовете ни в един
ще съблекат измислените ни доспехи,
като във стар късометражен филм.
Ще те обичам в много дубли ,все по страстно,
докато кадърът не се получи съвършен
докато не остане грам опасност
да се събудя без да бъдеш ти до мен.