Толкова много думи ... и вечност в мъртвите очи на гаргойла

[Gentiana]

Адът е долу под краката ни
Босите ти стъпки ще изгори.
Затваряш очи,
слизаш по стъпалата му,
не признаваш, че много те боли.
Не настъпвай цветята на Злото,
отровен сок кръвта ти ще подлуди,
ще бълнуваш, ще търсиш неприятели,
там, където нежността уморена спи.
Къща, в която никой не живее
с руините си пронизала пусто небе,
виси вратата, да почука не смее
мъничкото ти, човешко сърце.
И литват думите-
светулки, крили се в дървото
полуизгнило,
което под пръстите в прах ще се стопи.
Няма да признаеш, че ти липсвам,
защото
превръщаш ме в гаргойл,
който споделеното
в плът от камък ще нагнети
и на фасадата в готическия замък
ще чака Времето бавно да го разруши.
Слизаш по стъпалата,
а те следвам...Призрак -дама.
Кой свърза във възел гордите ни души?

[radarford]

Призрак-дама?
Не съм по-жив от теб!
Тя просто,просто избяга.
Горчива отрова ,ах горко ми сърце,
Къде ли е тя.До кога ли?
Превръщам се в камък,
и те следвам в тъма,
твоя Ад май е място за двама-
приеми ме Безплътна
в свойта пуста душа.
Нека тази нощ ,тук с теб остана.

[radarford]

 [cheers]

Ще пия с теб ала  за болката от вчера.
За туй че  не  успя да ни  прекърши.
Напук на Марс,напук на гордата Венера
все още  можем да таим в сърцата чувства.
Ще пия,но за теб-за твойта плътност,
за тайнствения блясък във очите,
за нощното ни скитане безпътно
по странните пътеки на душите.
С предателите бог да се оправя
макар наказани са още по рождение
сърцето им да бъде празна стая,
а любовта недостижимо измерение.
Ще пия-пък било то и от Ада,
умея да преглъщам всяко вино,
било горчиво или пък отровно:
per la tua salute, amore mio.
:p   [nazdaroviaaa]