Приказка за всесилната простотия

[Magic`Green`eyes]

Приказка за всесилната простотия
дата: Friday, May 16 @ 12:00:00 EDT
рубрика: литера-туря

Имало едно време в едно голямо царство наречено ПростиЛенд един голям извор. Но този извор не бил като всички други извори. От него бликала Светата Простотия, която сега блика от главата на всеки втори Българин. Та значи в ПростиЛенд имало само един източник на вода и това било изворчето, от което бликала Светата Простотия (под формата на вода). И естествено, за да не стоят жадни хората в ПростиЛенд всеки ден си взимали менчетата и отивали да си пълнят вода (в нашия случай... абе простотия). И скоро всички в ПростиЛенд...

... така да се каже ИЗПРОСТЯЛИ ЗВЕРСКИ... много меко казано! Но в ПростиЛенд имало един стар и мъдър учител, който бил толкова умен, че не го хващала дори и такава могъща сила, каквато била Силата На Светата Простотия. И той решил да се опита... евентуално... да избави хората в цял ПростиЛенд от простотията (то затова е и лошият герой в приказката, щото се опитвал да прави невъзможни неща с помощта на специалните си умствеми умения, който само той притежавал). И така...

... Един ден Умственико Единственико Уникалникус (това било името на учителя) решил да приготви вълшебна отрова, да де отвара, с която да излекува всичките си приятели от Светата Простотия (к'во да го напрая човека, кат си мисли че чорбата от червени мухоморки може да излекува някой от Простотия-та). Ето че учителят... най-после... приготвил отровата... отварата и решил да я изпробва върху някого. Той извикал жена си, седнал отгоре й и я изпробвал (отварата, не жената), ама това не помогнало. Решил да даде на изпростялата си жена от неговата отрова, така де отвара. Жената сръбнала малко и тозчас поумняла като по чудо, а в следващия час умряла от хранително натравяне, което още не било известно по онова време. И заради този инцидент всички двуноги в ПростиЛенд решили да екзекутират по най-брутален начин Умника.

... И ето че дошъл денят, в който ПростиЛенд-овци-те решили да сложат край на живота на човека, опитал се да ги избави от Всесилната Простотия. Имало само един проблем... хората толкова се били увлекли от идеята за екзекуцията, че чак когато дошло времето за убийство, те се усетили, че не се измислили начин за извършването му (простаци, ко да ги праиш... ). Най-накрая те решили да си построят статуя на Светата Простотия, да й се кланят, за да могат да разберат, все пак, по какъв начин да извършат делото си.

... И те започнали да строят. Статуята щяла да бъде с невиждани за това размери - половин метър висока и цели 30 сантиметра широка (в приказката е пропуснато да се спомене, че това била първата статуя в света, и че не е ясно откъде хората от ПростиЛенд изобщо са чували за подобни неща, но това е само пропуск, за който е виновен изцяло не автора , а някой друг, който също е неспоменат и неизвестен... ).
"И нека бъде светлина"-казал някой и се гръмнал... (отново отварям скоба, за да изясня, че това е стилистично средство, което се използва от много велики умове, какъвто не е този на авторът, но все пак... а да, това средство се нарича Простическо отклонение... )

... Статуята била готова и хората започнали да и се молят по цели дни и да й задават въпроси от рода: "Как да го деекзистинцираме този Хомо Сапиенс с коефицент на интелигентност до два и повече пъти по-голям от нашия?"(Хитро, а?)И естествено след такива сложни въпроси, хората, естествено, получавали и рaзширени до безкарайност Свещено Просташки отговори от рода: "Амииии... ... гръмнете го, веее". И така и направили-гръмнали умния учител... най-после той бил мъртъв. И всички заживяли щастливо!...

--------------------------------------------------------------
... Добре де, разбрах, искате по-дълга приказка! Ами ОК...
Та значи, забравих да спомена, че освен Светата Простотия, по онова време съществувала една друга, зла сила наречена Мъдрост Човешка. Тази сила била достатъчно силна, за да унищожи една слаба сила като Светата Простотия (е, не и в тая приказка!). Така или иначе, Мъдростта Човешка решила да съживи учителя и дори да прати с него 3 Пратеници На Знанието. Но тези пратеници не били случайни... Мъдростта Човешка изпратила трите си най-страшни изчадия - Професора на Мрака, Зубъра от Отвъдното и Даскалката по Математика...

... Било топъл ден в ПростиЛенд. Птичките пеели, а глухонемите охлюви им пригласяли, слънцето греело и се потяло, вятърът бил топъл, задавало се торнадо... абе било един най-обикновен прост ден!Едно момче на име Стамат, си играело около къщата на вече убития учител, когато дочуло странен шум. Момчето се огледало и видяло, че учителят бил жив и се приближавал бавно към него. Стамат толкова се уплашил, че едва успял да изрече:

-Офф, пак ли ти, ве, дърт. Ко стана, нали те гръмнаха?!
-Аз бях съживен от Мъдростта Човешка и сега ще направя така, че всички хора в ПростиЛенд да поумнеят... хахахахахахахахахахаха!!!!!!!!!!
-Да, ве, пък аз съм Емануел Хасиа Фернандес.
-Кой пък е тоя?-попитал съживеният Умственико (май така се казваше).
-Не го ли знайш, ве?-попитал Стаматчо-Мале, къв си куцуз. А... чакай, бе, и аз не го знам... карай. И как ще ни накараш да поумнеем?-залюбопитствало момчето.
Учителят не му отговорил. Само извикал:
-Професоре на Мрака, покажи се сега!
-Аз съм Професорът на Мрака-казал новопоявилият се-и ще те накарам да поумнееш, млади ми Стаматчо.
-Ами давай, ама нищо няма да излезе-казало момчето с недоверие.
Професорът започнал да гледа Стамат право в очите и забоботил:
-Гледай ме в очите. Ти си под мой контрол.
-Аз съм под твой контрол...
-Ти си под мой контрол...
-Аз съм под твой контрол...
-Ти си под мой контрол...
-Аз съм под твой контрол...
-Ти си... добре, т'ва го разбра... сега повтаряй след мен:1+1=2
-1+1=2-казало горкото момче и изведнъж, благодарение на Светата Простотия, то се събудило от хипнозата и извикало гневно:
-А ВЕ, ЕЙ, ПРОСТАК, АЗ Т'ВА ГО ЗНАМ ОЩЕ ОТ 10-ТИ КЛАС!К'ВО МИ ГО НАТЯКВАШ?
-Ама аз не знаех-извикал от болка професорът и изведнъж се изпарил...
"Остават още двама"-чул се гласът на Светата Простотия, която видяла всичко.
-Спечели битката, но не и войната-извикал Умственико-Зубъре от Отвъдното излез от своето леговище и покажи на този малък хулиган какво е обучение.

И в този миг се появил Зубъра от Отвъдното:
-Аз съм Зубъра от Отвъдното-рекъл той-И с теб е свършено, Стамате!
-Мдааааааааааа-рекло отегченото тъпо момче.
Зубърът отворил една огромна енциклопедия и започнал да чете:
-Китайската стена е едно от най-невероятните неща построени от човешка ръка. Тя достига до над 4000 километра...
-Кое, ръката ли?
-Не ме прекъсвай... И може да бъде видяна дори и от Луната.
-К'ва стена, к'ва луна-попитал Стамат-Тая стена още не е построена, а за Луната не знаем нищо!К'ви са тия глупости?!
-Да, ве, верно, къв съм прост-едвам изрекъл Зубъра от Отвъдното и се изпарил.
"Остана само един и след това учителя ще го отнесе... "
-Сега ще призова най-страшния си помощник. Госпожо Петкова, излезте сега...
И в този миг се появила Г-жа Таня Петкова от 5-та ЕГ - най-страшното изчадие под и над слънцето (като ми писахте 3 по алгебра така е... ) и рекла:
-Днес ще вземем постройтелните задачи. Я Стамат да излезе на дъската.
-Ъ?-отвърнал Стаматчо.
-Хайде, Стамат, тъкмо ще се научиш.
-Ама аз, такова...
-Хайде, Стамат...
-Аве я FUCK OFF, ве.
-Моля?Сега ще отидем при директора.
-Къв директор в тая приказка?
-Да не мислиш, че като при нас няма директори, в другите училища няма?!-казала със задоволство даскалката.
И изведнъж всички директори и класни ръководители измрели (сечено, госпожо)!!!!!!!!!!!!!!!!
-Не е честно-извикала страшната даскалка и се изпарила.
"А сега да се погрижим и за теб, учителю... "-се чуло от небето...

И точно тогава земята се разтворила и от нея изкочила Мъдростта Човешка в образа на Варварин 92-и level със брадва до 2359 Damage. Но Светата Простотия не останала безучастна... тя се преобразила на Амазонка 97-и level, пуснала един multiple arrow и варварина си легнал от раз... Мъдростта Човешка била победена завинаги (даже и взели ухото да го показват на всеки, който не вярва). Всички хора в ПростиЛенд се съюзили и убили учителя (не им е било много трудно) и заживяли щастливо. Но те не подозирали каква нова опасност била надвиснала над царството им...

--------------------------------------------------------------
... Дълги години всички в царство ПростиЛенд живяли щастливо и тъпо, без да подозират че в пределите на родната им родина се заражда едно друго зло. Зло много по-силно от Мъдростта Човешка... или сиреч димек иначе казано по друг начин-НАЦО (Неандерталска Аборигенизация за Целенасочено Орезиляване). Ама никой не подозирал за НАЦО (т'ва за първи път го пиша), така че за сега... NO COMMENT!!!

... И така, всъщност иначе, абе както и да е! <=това са най-глупаво употребените 46 байта на планетата. Било ден в ПростиЛенд-овското даскало. Нашият познат Стамат, наричан още Стаматчо, вече бил в 28-ти клас (нали щото някой мнооо прост е казал: "Деса прай прогреса" и зат'ва в ПростиЛенд всички учели до края на дните си) и вече учил за кръвта, перикарда, аглутинините и антигените. И бил много накефен даже, ама не щото бил садист, ами просто щото баща му бил касапин, а майка му... крава. И изведнъж, докато Стаматчо се надъхвал с поредната доза информация за жабешката тъпоносна простема (кръв по теорема), от коридора на даскалото се чул шум от счупена неандертало-аборигенска кирка. Във стаята нахълтал един огромен рошав мангалоид със счупена кирка в ръка и изкрещял колкото му гласни струни държат:

-Аз съм Пако... Пако... добре де Пакин от НАЦО. Ние превзехме цялото ви царство. Не можете да ни спрете с физическа сила. Единственият начин да ни спрете е да покажите умствени способности по-големи от нашите... (Ами сега?!?)
-Ама... то тогава... май ние нямаме никъв шанс за спасение-казал след дълбок размисъл Стаматчо.
-Аве... спасявайте се... аз дойдох само да ви кажа-отвърнал Пакин и след това изчезнал от стаята със скоростта на куца костенурка пенсионер...
... И тъй-всички в ПростиЛенд изгубили всякаква надежда-все пак трябвало да победят един страшен враг само с помощта на ума си. Ама те кат нямат... и ся ко да праят... Но ПростиЛенд-овци-те забравили за своята покровителка-Светата Простотия, която можела да ги спаси за нула време... глупости... как ще може нали и тя е проста... както и да е... всичко изглеждало безнадеждно...
... Но!В ПростиЛенд имало един човек, които бил толкова голям шанист(АШ Forever), че дори в неговите прости мисли имало повече истина и от мислите на вече убития Умственико. Явно този човек бил единствената надежда за днеЛитсорП наобратно(да не става повторение). Неговото име било... Звездалин с nick: Star_2K (ама той още не го знаел, щото по това време нямало IRC). Царят на ПростиЛенд, чието име е неизвестно, щото ся не ми са мисли, веднага пратил своите пратеници (хитро а?) да намерят Звездалин. Царските пратеници обаче не успели да намерят Звездалин, просто защото си нямали ни най-малка представа къде живее...
... Ей сега вече всички се отчаяли. Докато един ден... В покоите на царя нахълтали две пишлемета, едно от които било Стамат, а другото-след малко ще се разбере...
-Кои сте вие и как се осмелявате да нахълтвате в покоите ми?-изревал страшно царят.
-Аз съм Стамат-казал познаите кой-а това е моят приятел Звездалинчо.
-И к'во?-попитал пак царят.
-Ми само той може да спаси ПростиЛенд... май...
-И к'во?
-Ми... нали не можехте да го намерите...
-И к'во?
-Ае... аз го намерих.
-И к'во?
-Ами вече има надежда за нашето царство-изкрещял Стамат.
-Е добре де-отвърнал спокойно царят-стига вика. Много ли се гордееш че го намери?
-Ами... не... ама... аз... такова... се надявах на няква награда все пак... ако може...
-Ми... не може... и къв си те да искаш награда от мен-царят.
Стаматчо не издържал:
-АВЕ, КОЙ СПАСИ ТЪПОТО ТИ ЦАРСТВО ОТ МЪДРОСТТА ЧОВЕШКА?
А царят просто отвърнал:
-Мда... т'ва... е хубав въпрос...
-АЗ ВЕЕЕЕЕЕЕЕ!
-А да!Сетих се май. Ти ли беше?
-Ми много ясно!
-Аха... и аз к'во да напрая?

След два часа...

-Е добре де-казал царят-ти не млъкна... остави и приятеля ти да каже нещо!
-АРГХТ-изсъскал Стаматчо.
-Ми... значи-започнал гореспоменатият-Звездалин съм, от село съм, неженен съм, без деца съм (т'ва е егати заключението!) и май единствения човек съм, който може да спаси ПростиЛенд. (Advertise Media чушки да ядат... ).
-В такъв случай-заявил ПростиЛендовският господар-те назначавам за основен отговорник за спасяването не царството ни!
-ЕВРИКА!Сега остава и Галилей да обиколи света и ще съм напълно доволен!-изкрещял с радост Стамат. И така... А не ве, иначе...

... НАЦО прогресивно и целенасочено орезилявало ПростиЛенд със своите кирки. Единственият начин да бъде спряно(НАЦО-то), както се разбрало в последствие, бил някой(Звездалин например) да се изкачи на връх ЕвърПрост и да се справи с 3-те гатанки на лидера на НАЦО, чието име било... Светия Голям МногоПроZт.

Естествено набутаният Звездалинчо се изкачил на горепосочения връх, който междудругото бил горе в планината... NO COMMENT!... и какво да види?Е добре, де нали сега точно т'ва ще кажа!Значи като се изкачил на ЕвърПрост, Star_2K съзрял огромна пещера и както става във всички прости приказки той влязъл в нея (в пещерата, не в приказката, щото просто няма смисъл). Както и да е. Щом влязъл в прочутата вече пещера нашия герой съзрял един много, ама много дърт черен дядка, който стоял в кръг от три незапалени огнища. Когато Светия Голям МногоПроZт видял Звездалин, той само повдигнал очи и започнал да боботи:
-Аз съм Светия...
-Добре, т'ва го знам, давай по същество.
-Аз ще ти...
-Абе, казвай направо гатанките че бързам!
-Добре ве, кат ще съкращаваме приказката, ама да знаеш, че така правиш мръсно на автора.
И тогава Светия Голям МногоПроZт одъртял с още 100 години (кофти да ти е, мазнико!)
-Оф-офнал оня-ето я първата ми гатанка:Какво е това, което няма ръце, няма крака, няма туловище, няма глава, няма врат, няма органи, абе няма нищо, но е живо?
-Ааа, егати!Майка ти да е... -едва не изрекъл тези думи и едното от огнищата се запалило.
-Правилно!-възкликнал лидерът на НАЦО-това е майка ми!Ето я и следващата ми гатанка...
-Къв съм шанист не е истина!!!
-Как се нарича човек, който винаги е съгласен с другите, и никога не спори по какъвто и да било повод?
-Как ще ми зададеш такъв въпрос, ве... егати пича!
И в точно тогава и второто огнище се подпалило. Гласът на лидерът се чул отново:
-Правилно!Отговорът е: "пич".
-Ааа... аха... т'ва ли било...
-Ето я и третата ми гатанка. Тя няма да е лесна като останалите. Слушай внимателно...
-Мдаааааа... сигурно.
-Какво става като се смесят негър и индианец?
-Че т'ва е елементарно-циганин вожд!!!
Едва не изрекъл това и вече и третото огнище се било подпалило.
-Нееееееееее-чул се гласът на Светия Голям Много ПроZт-ти успя да отговориш и на трите ми гатанки. Но как?Нали уж бяхте по-прости от нас!
-Е, сега ако ще се обиждаме, и ти си много дърт, грозен и т. н. , ама не го казвам, нали?!
Изведнъж в пещерата нахълтали всички членове на НАЦО и се наредили около огнищата без да кажат нищо. Изглежда ПростиЛенд бил спасен отново. След като Звездалин излязъл от пещерата, той извикал местният прост алхимик и заедно с него той създал огромно количество динамит, с който затрупали входа не пещерата и естествено взривили НАЦО-вското леговище, заедно със всички НАЦО-вци. Точно тогава от небето се чул гласът на Светата Простотия:
-Звездалинчо Wins... FATALITY!!!
След този инцидент всички в ПростиЛенд отново заживяли щастливо. Но дали не ги очаквала нова опасност...

by ChAoZ
awmen@mail. bg

[Mistic]

олл много е добро.браволвесело но в същото време ни кара да се замислим. [bravisimo] [plqs plqs]

[Diablos]

 [lol] [lol] [lol] [lol] [lol] [xa xa xa xa xa xa] :toofunny:

ChAoZ е лууууд :) :) :) :)  [lol]

[Николай Димитров]

ChaOz или там както е, че не го запомних, ако имаш още такива, моля те, прати ми ги на dimitrov.cska@gmail.com
мерси предварително

[`Fallen_Angel`]

 [smeeh] [good_] :toofunny: [xa xa xa xa xa xa] [o my god]

[sweet_angel_]

Добро е, на пръе поглед доста забавно,но ако малко се замислиш...става ти тъжно...

[Magic`Green`eyes]

Хах, не! В него няма никакъв смисъл, недей да се натъжаваш момиче! :)

[sweet_angel_]

Е аз откривам скрит смисъл във всичко :)

[Diablos]

Ами то не е особено трудно да забележиш , че човека си е казал: "Хората са прости същества" и е показал няколко примера , но просто целта в случая е не да се замислиш над това , а да се отпуснеш и да се посмееш на глупостта  [lq lq lq] (което също е доста очевидно всъщност.. )