Чародейка

[chocolate_fairy]

Отново остана сама, а събота вечер отброи десетия час. Скуката пълзеше отегчена след стъпките й и се закачаше с домашните й чехли. Дотягаше й от нея, нямаше ли си друга работа?!?! Апартаментът ставаше все по-тесен и по-тесен а таванът сякаш искаше да я размаже на пода. Часовникът я вбесяваше с монотонността си, химикалката в ръцете й вече беше пред разглабяне от толкова щракания. В нея нервите й се надигаха под напрежението на нищото. Вътрешният й глас се разхождаше също толкова безцелно в нея и си мърмореше, че това нейното вече на нищо не приличало. Досадата я причакваше подпряна до всяка врата и само я дразнеше когато минеше покрай нея със съскащо напяване на стара песен, която дори не помнеше добре "twinkle, twinkle little sssssssssstar... "
Истината беше, че не намираше никаква причина в себе си да оправдае желанието си, което всъщност подхранваше щедро клаустрофбията й в собственото й тяло и дом. Не че бягаше от границите на разумните човешки копнежи, напротив, дори беше твърде плашещо човешко, дори първично, но това оправдаваше ли го?
Другата истина беше, че дори и да намереше причина да оправдае това свое желание (а тя със сигурност щеше), беше, че то беше свързано с убийство.
Разбира се имаше и други истини, по-скоро факти, известни, безизвестни, клюкарски, недоносени, осакатени, дребнави, отживели, забравени, страшни и смешни и какви ли не още, но хората говореха и си вярваха, че говореха истината.
Съвсем естествено в хода на така забъркания разказ  и след като вече влезнахме в домът и открехнахме леко душата на нашата така прелестна героиня (а тя повярвайте ми е много повече от изкусителките, които всекидневно ви се усмихват от модните списания), дойде време да ви запозная и със същността й – за жалост мълвите често са подценявани от дарените с малко повече разумен потенциал като ненадежден източник на информация, но в нашия случай това не е така. Малък, но толкова забавен парадокс – хората говореха истината, тя беше различна в пълния смисъл на думата.
Нека се върнем към въпросната вечер на 29-ти февруари, във въпросния час малко след 22. Нашата прелестна продължаваше да влачи чехлите си по земята с отегчение докато в главата й се завихряха и отвихряха всякакви мисли как да извърши второто убийство на един и същи човек. Тази вечер се навършваха точно 11 години от първия  път и именно заради тайната, която трябваше да си остане тайна, не биваше да допусне да й провали плановете за останалата част от вечността. Още няколко часа и щеше да стане 30 февруари, тогава досадата и скуката щяха да се отдръпнат изплашени в килера, между малиновото сладко за лекуване на главоболие от горчиви спомени и медът от борови връхчета за лекуване на душевни счупвания, където се чувстваха на сигурно.
Цялата тази история щеше да заприлича на обикновените истории за вещици, магьосници и знахарки, които благодарение на необикновените си дарби се измъкваха чисти като белите камбанки на момината сълза и някак си техните подвизи от достоверни истории, преминаваха автоматично в графата митове и врели - некипели.   Тази история няма да има тази съдба, защото въпреки целия потенциал на нашата героиня за отличен представител на различните, не можеше да доведе и едно свое дело до благополучен за себе си финал. В този случай това щеше да доведе до неясния, митологизиран в последствие финал.
Но всичко по реда си. Нека първо погледнем към часовника... идеално 3 минути и той ще се дотътри до полунощ на 29 срещу 30 февруари, единадесет години след първото убийство на ненавиждания й съпруг, приятел и любовник..
30 февруари 11 години по-рано, същата тази прелест (нашата героиня), беше се зарила до уши в кал, докато изкопае достатъчно дълбока яма за да погребе там своите чувствата към онзи неверн, безбожен, убиец на брачни клетви и най-вече курвар, за когото се беше омъжила три години по-рано. След това се намираше в кухнята в изпълнение на останалата част от плана. Цялата идея беше проста - да сложи в буркана с кафето няколко стрити на прах изсъхнали листенца и семена, да изрече тихите, нечуваните, искрените слова на заклинанието и да остави химията и магията да довършат започването. И планът започна да завърта по-бързо грозните, ръждясали зъбци на механизма на впрегната в капан съдба. Нощта на 29 срещу 30 февруари нашият неверен любим се прибра с невярната си усмивка, размазана от сладкото вино и блудкаво червило на поредната онази, която го беше приютила, излъгана, измамена, сладко омагьосана от нереалния му изкусно престорен чар. Полюшкваше се весело под собствените си фалшиви тонове на някаква незнайна песен, развеселен от опиянението на страстта и някаква пошла, едвам скалъпена любов, приближи се до нашата чародейница. Лепна й малка суха целувка на челото, придружена с окуражаващото и подкупващо ,,Моето момиче!" и се тръсна на стола до нея. Искаше му се да се съсредоточи, да обясни разумно защо е закъснял, но голямата синина на врата му го изпревари и срита в съмение всички наченати обяснения. Нашата прелестна не се ядоса, стана с мила усмивка и нежничко попита ,,Кафе мили?" и отговора беше ясен. Само че тука е и завръзката на тази история. Отлично знаете, че спокойствието в този случай е само маска. В действителност ако върнем малко лентата назад, ще видим, че нещата се случиха така: ,,Кафе мило?" – нежният й глас дойде от пръстите на краката й и не го усети, кога е минал през устните й. В главата й обаче демоните се забавляваха в див гуляй. Крещяха, надвикваха се, опияняваха се от злобата й, издивяваха от щастие, че са свободни и кипяха от енергия и разрушителна сила. Това чувство на злоба и желание за мъст изиграха лоша шега в целия план. Кафето се мяташе обезумяло в кафеварката - смъртоносно черно и коварно. Магията стана, но противно на очакванията, тя уби не само онова чувство, което той изпитваше към нея, тази уродлива любов и привързаност, но и самия него. За няколко секунди, изправена пред безжизненото му тяло, ледена тръпка премина от връхчетата на косата й, до ноктите на краката й. Тази лавинообразна вълна от студ, която се задейства от страшния миг на осъзнаване на истината и действителността, се изсипа върху демоните й и те се вцепениха и изчезнаха от главата й. Каква голяма грешка! Сега не само имаше мъртва любов (била тя и недъгава), но и мъртвец (бил той и най-неверния мъж). Цялата идея спираше до момента, в който той щеше да изпие кафето, да изживее няколко духовни гърча и съвсем естествено и леко да приеме настъпилото безразличие към тази жена, която му беше съпруга. Може би тук е мястото да споменем една малка разяснителна подробност. Нашият случай не е за  обикновено семейство, което има своите проблеми, като всички останали. А дори и така да е, гледната точка е субективна, така че това възражение не се приема. Любовта на нашия неверен е доста интересен случай от нагледните примери за видове любов – деспотична, маниакална и най-вече към тази, която му се е врекла във вечна принадлежност, в случая нашата прекрасна злощастница. Една нормална раздяла нямаше да е лош изход на ситуацията, но как би могла такава да последва, след като и двамата ни герои си нямат и понятие от нормално? И съвсем в духа на ирационалното мислене се стига и до момента с мъртвата любов и непредвидения труп.
Някъде из редовете бях спрегнала в едно изречение всевластната Съдба. Нали не мислите, че бих я оставила впрегната в нечии злокобен план, без да й дам шанс да разбие клишетата, че всеки бил сам господар на собствения си път от началото до края. Не разбира се. Още в тази секунда, в който зловещите зъбци на механизма на това зловещо деяние се разкривиха и тотално рухнаха. Освободена от капана, Съдбата пое нещата в свои ръце. Все пак всичко се стреми към световната справедливост и нейните чиста и ясна идея, че всичко рано или късно си идва на мястото за да се запази космическия мир.
В нашата история този мир трябваше да чака 11 години. Съдбата разгледа ситуацията с безпристрастните си студени очи, консултира се със сляпата справедливост и прецениха, че мъртва любов и труп са прекалено много за да се размине без последствия. Решението беше взето – 11 години имаше на разположение, за да преосмисли целия си живот и да открие нов вариант, чрез който да реши проблемите си. Цялото това време й беше дадено за да остане сама със себе си, да понесе последствията от постъпката си, които бяха далече по-меки от заслужените, и когато дойде моментът, да направи правилния избор.
Тези единадесет години нашата прелестна беше обречена да прекара в самотата, скуката и досадата си от неслучващото нищо време и да мисли за себе си,  за неверния си съпруг, който в последствие на благоволението на съдбата, дори и като труп, изчезна просто ей така. И хората започнаха да говорят, да мълвят разни бивали и небивали истории за това какво всъщност се беше случило. Всякакви истории за изневерите му, за бягството му с някаква млада любовница, за мъката й която я побъркала, дори и за смъртта му от нейните ревниви вещерски ръце се мятаха из устите на хората и бълваха чувства на презрение, съчувствие, страх, безразличие, но не и на разбиране.
11 години изтичаха тази нощ, а нейното решение не беше се развило особено. Нашата прекрасна беше прекалено ядосана на себе си и на некадърността си като чародейка, че единствената й здрава мисъл беше в това, какво беше сбъркала в рецептата.
И така вече полунощ, нашия неверен се прибра с невярната си усмивка, размазана от сладкото вино и блудкаво червило на поредната онази, която го беше приютила, полюшкваше се весело под собствените си фалшиви тонове на някаква незнайна песен, развеселен от опиянението на страстта и някаква пошла, едвам скалъпена любов, приближи се до нашата героиня, лепна й малка суха целувка на челото, придружена с окуражаващото и подкупващо ,,Моето момиче!" и се тръсна на стола до нея...
Какво ще направи прелестната, не знам или пак ще го убие и ще остане сама за следващите 11 години, или ще размисли и най-накрая ще стане нормална и ще предпочете нормално решение на проблема, или просто тази дата никога не е била и всичко е само хорски приказки.

[NoMore]

Какво се крие под 30 февруари ?

[chocolate_fairy]

Такъв ден няма в нито един календар, до колкото знам :)

[NoMore]

Да това и ние го знаем :)
Значи няма такава история  [lol] [lol] [lol]

[chocolate_fairy]

Май май  [lol]

[NoMore]

Самотата в този случай тука е ... много студена :) съветвам да се изчака до 31 фев. може да размисли жената  [cvetee]

[chocolate_fairy]

Хахха, би размислила, ако не го бях написала набързо измежду прочитите на статиите за бат Бойко  [lol] Другия път ще мисля повече :)  [gu6]

[SimonaShtonova]

Браво! :) Хареса ми [cvetee] [gu6] :flyingkiss:

[chocolate_fairy]

Много, много се радвам, че ти е харесало  [heart__]  [air kiss]

[mariana_fairy]

Хареса ми и се сетих за нещо, което ми беше казала преди време, за една твоя друга идея с едни приятелки, ами айде кога ще я видим на бял свят, чакам още  [heart__] [namigG]

[chocolate_fairy]

:) Като му дойде времето. Както обикновено като започна нещо го оставям и след време се сещам и го завършвам. И неговия ред ще дойде :) Гушкам теее  [heart__] [heart__] [heart__]

[Adventure]

Да си призная честно аз се увлякох. Много е добро. Звучи истинско и някак си различно  [inloveee]

[chocolate_fairy]

Благодаря ти милоооо  [inlovee]  [heart__]

[Adventure]

Моля   [youuu sexyyyy] [heart__]