Интересно ...

[tonnny_bg]

Мисля че е интересно да се прочете в какъв свят живеехме някои от нас и какво се е променило днес.Да открием минали радости и горести и да оценим какво имаме днес.На вашето внимание -времето на 70,80,90-те години: :)

Това беше времето, в което телевизорите бяха Опера и Рубин, маратонките-Ромика, а дънките – Кондор и Панака. Биели са се печати по краката на момичетата с минижупи, а момчетата ги стрижели направо на улицата. Колелата бяха Балканчета и Жапка, а най-хубавите неща ги имаше само в Кореком. Слушаше се Бони Ем, Смоуки, АББА и Иръпшън на дългосвирещи грамофонни плочи. Бийтълс и Стоунс бяха символът на всичко забранено и миришеха на революция. Сериалът "На всеки километър" изпразваше улиците, а "Слонът моя приятел" и " Сбогом Гринго" се гледаха на кино по десет пъти. Снимките по стрелбищата бяха черно бели, индианците пластмасови, а дъвките се казваха Идеал. Вносните бяха розови, а най-хубавия шоколад беше "Крава". Заспивахме с Татко Барба, Ум Белия делфин и чакахме Розовата пантера в неделя. Часовниците станаха електронни и със сметачни машинки.
Чалга нямаше, но имаше сръбски касетки и жилетки Лакоста и Каппа, патъци с пискюли и шалварести панталони с бели чорапи. Пица Асорти, струваше лев и десет, а баничка с боза – 25 стотинки. Тогава имаше български цигари Слънце и Стюардеса, но ако някой запалеше Малборо – навсякъде миришеше на вносен тютюн.Гледахме две програми по телевизията и една руска в петък, а мъжът-мечта на момичетата беше Сандокан, Гойко Митич, Ален Делон и Стефан Данаилов. Тогава нямаше видео и порно-списанията имаха цената на златото. Касетките БаЕсЕф утрепаха грамофонната плоча, а Златния Орфей влезе в битка с Шареното котле от ГДР. Колите бяха Лада, Москвич, ЗАЗ, Шкода и Трабант. Арабските студенти плющяха българки за по един вносен чорапогащник или парфюм, а в заведенията всички пиеха коняк с кока-кола. Имаше списание Пиф с играчка, Мурзилка с плоча, Славейче и Септемврийче. Всеки имаше мини-ски, топчета сирийци и униформа за училище. Обицата на лявото ухо беше нечувана и много смела гъзария. Да имаш Рубик куб и да му знаеш комбинациите, беше най-важното нещо в училище, а новогодишните програми бяха класика в жанра. Жените умираха за апрески с косъм и кожуси, мъжете миришеха на Деним и Ятъган. Билетчето за рейса беше шест стотинки, а за трамвая – четири но пак се возехме гратис. Книгите се редяха в секцията в хола, а касетофона се пускаше само като дойдат гости. Всяка кола имаше куче с клатеща се глава, а рейсовете календар на Левски или ЦСКА. Много по-късно се появи първото видео БетаМакс и касетките с Рамбо, Чък Норис и немското порно. Дойдоха с мокасините и дънковите ризи Ли Вайс и Вранглер, а в дискотеките зазвучаха първите песни на рок-групи. Братя Аргирови станаха вселенски мега-звезди, редом до новата Тангра и навлизащия Ню Уейв. После видяхме Сандра и Саманта Фокс, Майкъл Джексън се превърна в икона, а Снап и Мили Ванили ни разпраха от тежък фънк по морските дискотеки. Тодор Живков и партията се бяхме примирили, че ще бъдат вечни и на никой не му дремеше за политика.
За това и спряхме до края на 80-те. Ние всички, живите свидетели на тези три декади или поне на част от тях, можем да кажем, че бяха страхотни, пъстри, шумни, различни и запомнящи се. Сега сме на финала на първата декада след новото летоброене, но силно се съмнявам да стане ретро-фаворит на някое парти след няколко десетилетия. Най-хубавата музика и най-великите моменти на човечеството, сякаш останаха в албумите със спомени от 20 век.

http://joropentagram.blogspot.com/2009/01/decade-of-decadence.html

[Arinna]

 [a taka]