Полет

[crystal]

"Над бездна заставам без крила
Затварям очи над пропастта
Стигам донякъде, а после пак, пак назад
Няма да мога и днес да полетя..."

какво ни спира обикновенно да полетим...?

[PETIA{P}^^^]

мен нищо не ме спира ...

[Angel Soul]

Страха, че гравитацията ще натърти дупето ни? [inlovee]

[crystal]

Страха, че гравитацията ще натърти дупето ни? [inlovee]

хахахахахаах! Е, тва е ного добро - и в пряк, и в символен смисъл!

[`Amy_Lee`]

мен нищо не ме спира ...

и мен по принцип ама се ограничавам понякога

[gospojica_Lubov]

Без крила, е трудно да полетиш  :)
И когато си решил да скачаш в бездна и не знаеш какво има долу
те е страх от неизвесното .
И все пак може би някой ден ще полетя  :)

[ilusia]

страха , че дупето ми ще отнесе болезнена синка после...
и несамо преградите които сама съм си поставила под влияние на вълчето ни общество и комплексите които имам

[Lizi]

Страха, че гравитацията ще натърти дупето ни? [inlovee]

[a taka]
Абсолютно съм съгласна.Страха [lol]

[tonnny_bg]

Какво ни спира?Не би трябвало да ни спира нещо."Пашата обичал смелите"нали така казват.Спира ни май нашето съзнание.Сами си слагаме границите и си определяме възможностите,макар понякога сами не сме наясно какво можем и докъде можем да стигнем.Но тръгваме с нагласа за провал и ,естествено,той е неизбежен тогава.Спира ни мисълта за някой.За това какво ще каже той.Спира ни страха(както по-горе беше отбелязано),спира ни неумението да рискуваме.

[crystal]

Не би трябвало да ни спира нещо.

и аз така мисля Тони, и правилно за използваната глаголна форма ;)!
Хареса ми това за ганиците. И вярно е, предимно сами си слагаме границите. Понякога успяваме сами да ги вдигнем, друг път ни помага за това приятел, любим. Животат е едно огромна разнобразие от случки хора, състояния.
а страхът - той е вътрешно състояние. Него си носим и зараждаме сами в себе си. Сами, главно сами и успяваме да го преозолеем.
Не използвам ли прекалено често думата "сами". Сами се разждаме, сами умираме и сме невероятни късметлии ако успеем да срещнем човек през живота си който за малко да ни откъсне от тази самота. Тогава и всеки полет е възможен, не мислите ли!  :)

[tonnny_bg]

Като прочетох поста ти,crystal,се замислих колко сме зависими един от друг.Колко много неща зависят от това дали ще срещнем подходящият човек,дали ще ни се усмихне щастието(което пак е свързано с човек),дали ще успеем в живота(пак ,естествено,не сами)? [inlovee]Дали е за добро или не,но имаме нужда един от друг.И да полетим пак се нуждаем от помощ.Ами така сме устроени-най-лесното обяснение май в случая.Или просто така искаме да бъде.Да има някой до нас ,който да ни помогне или който да ни срине.Но нямаме смелоста ,сякаш да си признаем,че само и единствено ние сме в състояние да направим живота си песен или погребален марш(извинявам се за черната метафора).Май ни трябва повечко смелост за полет и доза вяра,че можем. [heart__] :)

[merito13]

Страха, че гравитацията ще натърти дупето ни? [inlovee]

[a taka]

[Karaman]

Има само един начин за летене: Скачате срещу земята и не я уцелвате! Ама трябва на равно да се тренира! Не с пропасти!

[merito13]

Има само един начин за летене: Скачате срещу земята и не я уцелвате! Ама трябва на равно да се тренира! Не с пропасти!

Ти от личен опит ли?! [shame]

[Bonita]

...спомените