Когато тя знае, че съм наоколо

Started by Kristo, January 27, 2009, 13:43:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Kristo

Колко време не съм виждал,
как е възможно това?
То се случва сега,
когато най-малко го искам.
Вместо да гледам в нея,
аз навярно съм сляп.
Най-глупавия на този свят,
съм понеже изобщо не смея.

Това ли е отстрани да се гледам
и както всъщност ме вижда тя.
Когато тя знае, че съм наоколо,
да съм единственият в света.

Дали проблемът е в мене,
или тя изобщо не може,
да има какво да предложи,
за да заслужи моето време?
Защото постоянно се случва
да искаш когото нямаш
и ако сам останеш
от това да не се научиш...

Това ли е отстрани да се гледам
и както всъщност ме вижда тя.
Когато тя знае, че съм наоколо,
да съм единственият в света.

Аз ли бягам или крия,
не виждам, не виждам, не виждам...
Хайде,
покажи ми какво ми липсва,
за да спрем с това...

tonnny_bg

Напомни ми за едно стихотворение "Обич назаем".Ако не греша беше на Евтим Евтимов.
Поздрави ,Кристо.И благодаря за нежността.
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Kristo

Радвам се че ти е предизвикало такива емоции...

Iio

Много чувствено, докосна ме...
В живота не е важно от къде идваш нито къде отиваш.... важно е да си щастлив по пътя!

Kristo