"Когато на изток,
зора зазори,
ти пътнико свиден,
почакай поспри.
Послушай при боя,
на вълните ревът,
на чайките бели,
послушай гласът.
Живели са някога,
млад момък красив,
и мила девойка,
с красиви очи.
Те често се срещали,
на онази скала,
да сбират букети,
от диви цветя.
Веднъж на скалата,
дошла само тя,
Да сбира букети,
от диви цветя.
Но камък отронил се.
и политнала тя,
заплакали чайките,
с разбити сърца
А младият момък,
от скръб онемял,
не минало време,
той също умрял.
Сега на скалата,
два кръста стоят,
да спомнят легендата,
за любовта."
Песента не е моя. Чух я преди доста време и се запечата в съзнанието ми. Просто исках да я споделя с вас.