Карантина - SkitnicaVmoretO & phibi

[phibi]

 

SkitnicaVmoretO & phibi

Посипах с пепел чуждите си клепки.
От вятър и сълзи написах стих.
Завих се в спомена за минали надежди.
Опитах да простя. Но се стопих.

Във триста дни прокарвах през решето
душата си, отдавна непоискана.
Прободох се с целувка през сърцето.
През себе си преминах на излизане.

Опитах да сглобя лице. Бях много болна.
Да го извая от елмаз или ефир.
Да нарисувам някакво сърце. Дори и празно.
Но кален дъжд от мене го изми.

И си останах на парчета – ситна.
На капчици останах да лежа.
По мислите на чуждите отлитнах
и в тях поисках да се претопя.

И просто нямаше какво да ми се случи.
Живях живот през стъклени стени.
Бях болна. И от страх да те обичам
аз без да искам тихо те убих.

А днес проглеждам през стъклото –
навън е пусто, зимно... мрачен ден.
Опитвах до безкрай неща в живота,
за да открия истината проста,
че щом те няма теб, ме няма мен. 

[mariana_fairy]

Излят стих...допълвате се до съвършенство...сякаш сте един човек...просто  прекрасни...поклон за поетесите [heart__]

[reinbow]

Една дума само... ПРЕКРАСНИ...   [evala] [plqsssss]

[Gentiana]

 [bravisimo] [bravisimo]

[phibi]

[Lacey]

 [6te mal4aaa] [bravisimo] [bravisimo]

[SkitnicaVmoretO]

Благодаря ви  [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]