За цял живот или до първата вина

[Gentiana]

Няма смисъл да търсиш болката,
защото тя сама те намира,
в мигове, когато си мислиш,
че си я опознал
или че си избягал от нея.
В сънищата ни летят жерави
и стари йоги откриват
просветление,
пироните от дъската
са делничните ни часове,
делнични не по седмица,
а по наше житиеброение.
Сами превръщаме живота си
в малък ад,
а превити от болка
горим и отричаме.
"Адът"... били другите?!
Писък...
Крачка назад.
Азбуката -"да бъдем хора"
неграмотно сричаме
и пишем с кръвта си,
изтичаща като в кървав часовник,
с еритроцити-
пясък от пустинна плът ,
сипещи се тихо,
докато някой часовника обърне
и каже -точка!
Тръгвай отново на път!
И отлитат гарваните
до старите гробища
да чакат възкресението
на пречистени грехове.
Ангели и демони
си сменят кожите
под онова същото-
прастаро и вечно небе.
......
Ad vitam aut culpam - За цял живот или до първата вина.

[kisskat]

аз ....пак ще си помълча....Разнищи душата ми Гео...за пореден и непоследен път...
Обичам те! [heart__]

[izibell]

Харесвам стиховете ти...и този също. [plqs plqs]

[небесносиньомомиче]

 [cvetee]

[Gentiana]

:flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss: