Mонолог за една несбъдната любов...

[mariana_fairy]

      Усетих парфюма ти и неволно се обърнах, но не беше ти...Колко лекомислено от моя страна - да помисля, че съдбата ни е уредила среща, уви, не е така...ти си твърде далеч, нали знаеш, че най-голямото разстояние е това, което ни дели... Нужен си ми, името ти изплува в съзнанието, загнездваш се в мислите ми, аз те гоня, лъжа се, че не искам да те виждам, отпъждам те, затварям очи и ти пак си там...
      Излизам на терасата, паля цигара, очите ми се разхождат по покривите на заскрежените сгради, рисуват вълшебни бели кръгове и сякаш не съм тук, височините никога не са ме плашили, колкото и да е високо винаги можеш да скочиш - единадесетия етаж или покрива на къщата ни, прага на сърцето ти, което всъщност е черна бездна без изход и паднеш ли връщане няма...
      Мислиш си, че съм луда, може и да си прав, но всъщност нещото, което не знаеш е, че лудостта в малки дози е здравословна...Погледни в светлите ми, живи очи, потърси себе си в тях, те са огледалото, зад което е скрит света ми, а ти, искаш или не, си част от него... Мога да те пусна за малко в главата си, за да се срещнеш с част от моите мисли, ще разбереш всъщност коя съм и в каква степен се показвам пред другите, не се страхувай ако се загубиш, бих могла да те спася...Чудя се единствено, кой мен ще спаси от тебе, искам да изкореня всяка мисъл, която ми разказва какъв си, искам да изтрия всеки знак, че те има, не искам нищо от теб, нищо, по-добре не идвай...
       Косата ми още сънува как я галиш, още носи белезите от ръцете ти, мина време и тя порасна, стана дълга, почти до кръста, но не би могла да те забрави, ако го направи, няма връщане назад... Не влизай тихо в светлите ми дни, бъди сянка на дърво, закотвено на брега на реката, наречена живот, а аз ще мина покрай тебе и корените ти ще усетят нежния плясък на водите ми, ще се приведеш като стара върба, за да вкусиш от мене и после ще продължа, кратката ни среща си остава част от времето, част от пространството, част, която няма кой да ни отнеме, тя е там, има свой ъгъл в стаята на миналото и толкова... Време e да тръгвам, не изпращай парфюма си да ме търси, моите мисли се учат да падат и да се изправят, не ми се сърди...това е моя монолог за една несбъдната любов.  

[tonnny_bg]

Пишеш красиво,знаеш го.Дано си преживяла всичко.
:flowers: :kissoflove:

[mariana_fairy]

Пишеш красиво,знаеш го.Дано си преживяла всичко.
:flowers: :kissoflove:

Благодаря ти...Знаеш,че някои неща трудно се преглъщат, засядат ти в гърлото и толкова, нужно е време и сила, и кураж ако щеш, но всичко се преживява - рано или късно и най-важна винаги е поуката... Поздрави  [heart__]

[tonnny_bg]

Поуката ,че всичко което ни се случва ,ни обогатява  и ни прави по-мъдри,стига да умеем да го видим,да имаме сетива за това. [inlovee]
Вярвам ,че живота ни поднася и солта ,и сладкото от себе си,и също толкова силно вярвам ,че ако гледаме философски на нещата ,можем да преживеем всяка болка. [heart-love]

[chocolate_fairy]

Защо си толкова красива???

[tonnny_bg]

Ами ...красива .Просто дървен философ в пола.  [xa xa xa2324]
Много си те обичам! :flyingkiss:

[mariana_fairy]

Поуката ,че всичко което ни се случва ,ни обогатява  и ни прави по-мъдри,стига да умеем да го видим,да имаме сетива за това. [inlovee]
Вярвам ,че живота ни поднася и солта ,и сладкото от себе си,и също толкова силно вярвам ,че ако гледаме философски на нещата ,можем да преживеем всяка болка. [heart-love]

Вярно е, че понякога се отдавам н а философстване, това ми е в кръвта.. Благодаря за коментара и благодаря, че ме разбираш - аз имам нужда от това, целувам те  [heart__]

[mariana_fairy]

Защо си толкова красива???

Благодаря Рали [heart__]

[NoMore]

Ух, стори ми се, че аз съм този, който ти се иска да съм :)
Много Хубаво!  [i love youuuu]

[SimonaShtonova]

Много Хубаво!  [i love youuuu]

[mariana_fairy]

Ух, стори ми се, че аз съм този, който ти се иска да съм :)
Много Хубаво!  [i love youuuu]

Благодаря за милите думи... Не е сигурно дали ти би искал да си този..., но това, което си написал само ме ласкае, защото написаното сякаш оживява, докато го четеш... Поздрави от мен [heart__]

[mariana_fairy]

Много Хубаво!  [i love youuuu]

Мерси, сладур. Не псирай да ме четеш  [inloveee]

[Dulce_Insoportabla]

Винаги си много дълбока и успяваш да ме докоснеш. [heart__]
Поздрави! [inloveee]

[mariana_fairy]

Винаги си много дълбока и успяваш да ме докоснеш. [heart__]
Поздрави! [inloveee]

Това "винаги" в началото на изчречението само може да ме радва и да ме усмихва, защото означава, че често ме четеш, а понякога всеки има нужда да бъде разбран... Целувам те [heart__]