След нашето сбогуване

[mariana_fairy]

Откраднах си едно опушено стъкло от есента,
не ми се иска светлината ти да открадне
очите ми, да заглуши гласа ми и песента,
признание... след него никой - падам....
А любовта е търсено и искано начало,
мечтана среща, грамофон и плочи стари...
не ми се иска да ме видиш тъжна, остаряла,
от младостта е съща само моята китара...
Ще ти попея, залезът ще тръгне плахо
след поредното си мъничко пътуване,
признавам си все тук, все същата те чаках,
не ми остана дъх след нашето сбогуване
и улиците наводних със сол и (не)обич,
проклех се, отхвърлих собственото си сърце
и знаех, че далеч от мен ще си самотен,
сънувах често твоето усмихнато лице,
заравях пръсти в косите кестеняви,
потъвах, давех се в очите ти - вода дълбока,
не исках нищо, само можех да ти давам,
но ти избра си път в противоположната посока
Не искам да ме виждаш такава, каквото
съм след твоето обичане, поляна след буря
и мисълта на птица, мириса на лято...
и вятър, пепел, тъмен камък лунен...
И всичко само заради дъха ти,
рисуващ кръгове по бялата ми кожа,
на ръба на пропастта си смело стъпил,
за жалост нашата любов е невъзможна...

[иринка]

Затова пък ще дойде следваща-възможна.
Прекрасен стих!Прегръщам те [heart__]

[ivorysoul]

прекрасна поезия наистина :)

[mariana_fairy]

Затова пък ще дойде следваща-възможна.
Прекрасен стих!Прегръщам те [heart__]

Да следващата ще е възможна..и все пак има някакъв необясним чар в невъзможните любови, хора, срещи...Целувам те [heart__]

[mariana_fairy]

прекрасна поезия наистина :)

Благодаря сладур  [inlovee]

[tonnny_bg]

"И всичко само заради дъха ти,
рисуващ кръгове по бялата ми кожа,
на ръба на пропастта си смело стъпил,
за жалост нашата любов е невъзможна..."

Силно. [spining heart]

[mariana_fairy]

"И всичко само заради дъха ти,
рисуващ кръгове по бялата ми кожа,
на ръба на пропастта си смело стъпил,
за жалост нашата любов е невъзможна..."

Силно. [spining heart]

Благодаря  [heart__]