News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Знаех всичко...

Started by mariana_fairy, January 12, 2009, 19:11:18 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mariana_fairy

     Знаех всичко, но това знание не ме оневиняваше, не оправдаваше и любовта ми към теб... А тя е всеотдайна, прелива от мене, личи по очите ми, вълнува ме, изпълва ме цялата... Мракът бавно и полека се разгражда в мене, аз съм осъдена, а присъдата тежи с все сила върху гърдите ми, тя носи твоето име. Не мога да се обвинявам за миналото, не ми се строят мечти, не искам да съжалявам за това, че те пуснах да пренощуваш в сърцето - то беше самотно, имаше нужда от някого...
     Има хора, които изваждат на показ у теб най-тъмните ти страсти, всичко черно, всеки грях и разкъсват твоята съвест, те носят усмивки и после стрелят в тебе от упор... и това е техния начин да те обичат, но за какво ни е любов, която убива, когато можем, да имаме такава, която разцъфва като цвете в сърцето...
     И ни е безкрайно трудно да се сбогуваме, връщаме се отново, тайно се надяваме на още нещичко, на няколко недоизживяни моменти, загубили си по пътя на настоящето, закъснели, но все още способни да ни стоплят... и така отново...и отново...
     И си губим времето и си изхабяваме душите... и сами себе си лъжем, без да знаем защо, с мисълта, че тази обич си заслужава, но уви понякога не е така. Просто тръгваме напред, без да се обръщаме, сигурни, че сме постъпили правилно, благодарни на случайността, че ни е спасила от един оплетен кръговрат от псевдо-истини, безразличие и сълзи... Понякога обичаме точно, защото ни е трудно, изразяваме себе си чрез другия, не ни смущават ограниченията, нямаме задръжки, ние сме си ние, захвърляме принципи и дрехи, съмнения и обвинения, не мислим, просто живеем...може би не това е правилния начин или верния път, може би - никой не би могъл да е сигурен, всеки има нужда да постъпи както намери за добре, както прецени, че е редно, без оглед на последствията, импулсивно, заради вълшебството на мига, ей така...
Все още знам всичко, познавам те по-добре от себе си - това е и причината за нашето сбогуване, знанието не ме оневинява и този път е необходимо да постъпя, както трябва, а любовта...тя дори и да си тръгне, ще се върне, не би могла да ме изостави, ще наминава често да наглежда как съм, присъдата ще си я излежа - тя е моето наказание, а ти стреляй в някой друг, сърцето ми се препълни с олово... Сбогом


Душата ми легло ти беше...

chocolate_fairy

Тъжно е, една тежка тегоба ме обхвана. Мисля си, колко сила се иска да се каже "Сбогом"?

A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

mariana_fairy

Quote from: chocolate_fairy on January 12, 2009, 20:02:04 PM
Тъжно е, една тежка тегоба ме обхвана. Мисля си, колко сила се иска да се каже "Сбогом"?



Изисква смелост, но понякога е много по-добре, отколкото да се самозалъгваме... [heart__]
Душата ми легло ти беше...

tonnny_bg

Винаги съм казвала,че една врата се затваря,за да се отвори друга.
И само това е начина да се случи.Сбогом и напред!
Ако нещо ми е писано да се случи ,ще се случи ,но винаги ще знам ,че ако го загубя,значи не е било за мен.И просто продължавам напред.Отдавна не страдам по загубеното.
Понякога имаме нужда от някой ,точно в този момент,той идва ,а после си тръгва и ни остава спомена.И тъга по загубата,че вече не е до теб.Но това е живота.Срещи и раздели .Остава ни щастието,че сме го преживели.Помисли си колко хора на света не са познали любовта?А ти си я имала.Щастливка си ,знаеш нали?

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

mariana_fairy

Quote from: tonnny_bg on January 12, 2009, 20:36:42 PM
Винаги съм казвала,че една врата се затваря,за да се отвори друга.
И само това е начина да се случи.Сбогом и напред!
Ако нещо ми е писано да се случи ,ще се случи ,но винаги ще знам ,че ако го загубя,значи не е било за мен.И просто продължавам напред.Отдавна не страдам по загубеното.
Понякога имаме нужда от някой ,точно в този момент,той идва ,а после си тръгва и ни остава спомена.И тъга по загубата,че вече не е до теб.Но това е живота.Срещи и раздели .Остава ни щастието,че сме го преживели.Помисли си колко хора на света не са познали любовта?А ти си я имала.Щастливка си ,знаеш нали?



Съгласна съм, хубаво е, че някои неща ни се случват, точно такива, каквито трябва да бъдат, те ни променят, но това почти винаги е за наше добро...Поздрави... [heart__]
Душата ми легло ти беше...

SimonaShtonova

Много ми хареса  [evala] [gu6]

mariana_fairy

Quote from: SimonaShtonova on January 15, 2009, 17:13:12 PM
Много ми хареса  [evala] [gu6]

Благодаря ти сърдечно [inlovee]
Душата ми легло ти беше...

Dulce_Insoportabla


mariana_fairy

Quote from: Dulce_Insoportabla on March 18, 2009, 19:56:43 PM
[evala] [evala]
[bravisimo]

Благодаря, че намина  [heart__]
Душата ми легло ти беше...