За грешките

[GaLLeRy]

   Аз ги наричам ,,Щастливи нещастници" – хората,които не заслужават любов, а я имат в изобилие.И когато днес се обърна назад и видя в краткия си живот само използвачи ми става гузно и свеждам глава пред настоящето.Отдавна вече спрях да се моля за нещо на някой- разбрах,че нещата са такива,каквито сам си ги направиш и никой не е виновен за това.И сам избираш какви хора да обичаш и кои хора да лишиш от чувства.Ощастливяваш нещастника, правейки себе си и хората,които истински те обичат- нещастни.
Глупак е бил този,който е казал,че любовта е сляпа. Любовта много добре вижда, слепците сме самите ние, които се оставяме да бъдем водени от първични желания и ставаме жертви на собсвените си страхове от самота...А днес моята самота е свободата,защото някога обичах щастливото си робство. Днес се поглеждам в огледалото и виждам най-тъжната свобода и най-тъжната усмивка,защото ощастливих един нещастник с цената на моето щастие.
Имам силата да призная,че ми се е случило.Имам силата да застана смело пред себе си и да погледна човекът,плод на постъпките си.А моите постъпки са предимно грешки...хиляди и хиляди грешки...подтикнати от едно чувство на страх от самота,което хората наричат, може би любов.Това чувсво ни кара да правим глупости, с които поставяме на карта бъдещето,гордостта, и не само нашата, а на семейството, приятелите, и като цялата хората, които държат на нас.

  В живота си човек немислимо прави грешки, хиляди и хиляди... И разбира,че е грешал,едва когато за първи път постъпи правилно...

[tonnny_bg]

Изтъкани сме от грешки .Даже когато си мислим ,че сме постъпили правилно ,пак грешим.Но това е човека.Смесица от всичко.И баланса е труден.Но приемайки пък себе си ,ние порастваме.Не съжалявай за нищо изгубено или несподелено.То ще ти се случи така или иначе ,но пък и другото ,красивото ще дойде ...един ден.Само да имаме сили да го дочакаме. :flyingkiss:

[chocolate_fairy]

Всеки търси в живота си нещо и обикновено го намира. По пътя обаче среща какво ли не и се учи и помъдрява. Никога не съм предполагала, че Светльо Витков може да ме очарова с прозрения, но признавам си успя и то доста убедително с нещо, което наскоро четох от него: Когато преследваме някого (има се предвид да желаем да сме с него), често допускаме грешката да вървим по неговия път, а не по своя. И когато го настигнем ли да тръгнем по своя? Човек трябва да върви по собствения си път и няма как да не срещне някой с който да го сподели.
Мислълта ми беше, че чрез грешките си опознаваме по-добре себе си, което води до изграждането на стабилен характер и личност.
Продължавай да бъдеш истинска и да себеотсточваш [heart__]