Аромат на вино и вишневи цветчета

[chocolate_fairy]

Беше отпратила прислугата отдавна. Последна глътка и тръпчивата, рубиненочервена течност заискря още по-силно в очите й. Плъзна бавно чашата на черния плот, плъзна нежно ръце по рамената си и приплъзна тънките презрамки на леката рокля, а тя пое по своя път към стъпалата й. Отдавна искаше да се освободи от нея. Хвана с една ръка иглата от слонова кост в косата и я придърпа с бавно движение на китката. Косите й се спуснаха като коприна около бялата й кожа. Полумракът я галеше с нежност и свян, обгръщаше я, целуваше я, шепнеше в малкото й, украсено с перли ухо.  Прескочи с леко повдигане на крака си свлечената рокля, ръцете й гладко се плъзнаха в меката роба. Отиде до огледалото. Беше същата, съвършено нежна и омайна. Устните й все още трепетно пазеха аления си цвят, кожата й с дъх и свежест на праскова все още беше свежо уханна. Косите й гъсти и прелестно начупени все още бяха с цвят на тъмно абаносово дърво. Цялата беше идеал за съвършенство. Беше запазила себе си като в малка копринена кърпичка, прибрана на сигурно в дланите на младостта. Беше вечна, беше неуязвима, беше всевластна. Беше демонично създание от рая. Истинска и толкова нереална. Какво можеше да поиска още една жена? Вечна младост, красота, остър ум и толкова много отварящи се врати.
Нощният полъх, под приглушената светлина на луната и звездите, нежно си играеше с бялото прозрачно перде на отворената врата към терасата. Нощта беше толкова примамливо сладка и цялата пулсираща в уханието на цъфналите вишневи дръвчета. Целият свят се беше завил в мир и благодат. Виното шепнеше в бутилката, копнееше да бъде вкусено, да забушува и да освободи душата си в устните й. И сякаш чу шепота му, наля още една чаша – елексир. Ароматът му се разнесе по вените й, сякаш беше изкушителен предвкус за силата му. Първата глътка беше сладко предизвикателна, трапчинките на лицето й се вдлъбнаха още по-надълбоко. Втората глътка погали небцето й. Третата глътка я омая с дълбочината на вкуса си. Останалите бяха сладко изживяване на живата илюзия за прелест и усет за съвършенство. Сладко опиянена, с лека, котешка походка, искрящи, очи от лава и сластна усмивка се понесе като тон от пияно към терасата. Нощта приласкаваше със свежестта и младостта си, звездите трептяха като погалени от лекия зефир, а вишневите цветчета пееха ароматната си песен за пролетта и вечната любов.
И целия сят беше неин. Едно единствено нещо тревожеше замаяния й ум – защо след като имаше целия свят, след като беше това, което беше и след като нямаше нейно желание, останало незадоволено, имаше една тъга, тежка като дим в затворена стая? И колкото повече виното се вливаше в кръвта й, толкова повече искрата в очите й се разгаряше, усмивката й се разтегляше, а умът й избистряше. Ясно виждаше, че светът не е за вечните, не е за тези, които имат всичко. Все по ясно малката мисъл, че вече няма какво да иска от живота я притегляше към страшната истина, че е безсмислена. Виното винаги открива истините, колкото и дълбоко да са скрити. Затвори очите си, вдиша аромата на вишневите цветчета, почувства вятъра да целува клепачите й, небесната светлина очерта ореол над главата й и почувства благословията в душата си.
Отстъпи назад с изповядваща въздишка. Премина бавно по плочките, робата се свлече от отпуснатите й рамене и ръце и застина топла на студения под. Остави водата в банята да пълни ваната докато запали малките червени свещи и разпръсне вишнев цвят във водата. Умората натежаваше в душата й, сладките сънища вече предвкусваха своето раждане. Отпусна се в топлата вода и се загледа завинаги в пречистващия пламък на свещите.

[vanilla_g]

Задъхващо... 

[chocolate_fairy]

Благодаря, че му отдели време, омайна моя  [heart__] [heart__] [heart__]

[tonnny_bg]

Ммм,потънах направо ... [bravisimo] :flyingkiss:

[chocolate_fairy]

Толкова много се радвам за което  [heart__] 

[SimonaShtonova]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[chocolate_fairy]

 [air kiss] [gu6] [kisss] Благодаря ти Мони  [heart__]