Полъх от миналото

[chocolate_fairy]

http://www.youtube.com/watch?v=LWZBLs3CBU8

Нещо старо, отдавна изпратено в графата забравено се пробуди и ме обви с топъл спомен още от сутринта. Днеска не искам цигара и кафе, не искам да виждам вестника. Искам да си остана няколко минути, сгушена на дивана, да гледам през прозореца. А там между оранжевите щори, озарена от първите лъчи на утринното слънце е Стара планина като че от край до край – Бузлуджа, Шипка, Ботев, покрити в бяло. Отново намерих себе си, намерих седемнадесет годишното момиче, за което нямаше прегради и нямаше непостижими мечти. Толкова романтика и толкова много жизнена свобода. Знаете ли кое е по-красиво от това да се почувстваш пак на седемнадесет? Това да си на седемнадесет. И така се и чувствам сега. Няма ги годините след това, няма ги спомените, тежките, напарфюмираните, няма ги приятелите – предатели, няма измамни любови, няма ги и тежките проблеми. Само аз, планината и мечтите ми. А те една по една се отърсват от ръждилката и мухъла на тъгата, натрупана през годините и пак стават толкова привлекателни, колкото бяха някога преди да ги прибера за по-добри времена. Прииска ми се пак да изляза, да си сложа слушалките в ушите и да скитам по улиците сама. Да прегръщам с очи целия мой свят, в който израснах.
Обличам си дънките, якето, ботушите. И тръгвам. Пеша. Както доброто старо време, без колата, без да бързам. Снегът хруска под краката ми толкова забавно. Вече бях забравила този звук на зимата Постоянното бързане и неслизането от колата затъпиха спомените за толкова много приятни изживявания. Тези толкова познати панелни блокове и техните последни тераси, оцветени в оранжево и мъгляво тъмночервено, тротоарите и началното ми училище, пътят наизуст запомнен, сякаш ако си затворя очите мога да го извървя, без да се препъна. Всичките ми детски дни минават покрай мен и мислите ми в главата се връщат към дните в които вървях този път всеки ден и все бях вдъхновена. Сладката тревога на влюбеното ми сърце отново ме докосна и толкова тъга изпитвам към тази животворна сила. Толкова много крачки, налети с болка, че нямах този, който обичах, толкова по детски наивни мечти за онзи, който ми разбиваше сърцето всеки път, когато го виждах да минава покрай мен с безразличие. И разбира се оптимизма. За къде без него. Толкова сладко синьото небе, слънцето, което винаги ме е благославяло с щастие и въпреки несбъднатите си любови ме закриля със своята топлота и мъдрост. Научих се да бъда. Толкова раняваща болка погълнах през дните си и толкова несправедливости видях, толкова любов изпитах, че се чудя какво ли следва утре.
И крачките ми са меки, равномерни и пътят е познат и толкова мой. Сладко романтична, своя, вървя по старите си стъпки и се усмихвам на живота и годините. Не зная до къде ще стигна, но и тогава не знаех, а ето ме тук. 

[tonnny_bg]

Прекрасна си ....Рали! :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss:

[chocolate_fairy]

Благодаря ти Тони  [inlovee] Силни прегръдки летят към теб  [gu6] [gu6] [gu6]

[Dulce_Insoportabla]

[confused]
Красиви спомени. [heart__],по още по-красив и образен начин описани.
[cvetee]

[chocolate_fairy]

Много ще съм щастлива дори и ако само частица от това, което чувствам те е заразило  [heart__]  [inloveee]