News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Релсите на живота ми...

Started by mariana_fairy, December 19, 2008, 12:29:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mariana_fairy

Релсите на живота  ми са безкрайно дълги и протяжни, отпращат ме в една действителност, която всъщност не е моя, а на някой друг... Усещам в устата си металния им вкус, влагам усилия и успявам да си отчупя парче от едната, тежко парче, което нося в ръката си...
Не мога да се откажа от това, което съм, защото имам само себе си - своята слабост и сила, своите мисли... Отварям чантата си пълна с всичкото на този свят и слагам в нея парчето от релсите, за да ми напомня, че мога да правя каквото поискам в коловозите на собственото си съществуване... Започвам да тичам, задъхвам се, отегчена съм, сменям си настроенията по-бързо и лесно от мартенско време...
Трябва ми цел, в която да се вкопча и да не изпускам, само тя може да ме накара да летя , да изтрия праха от отдавна забравените крила на гърба си, които са се срастнали с тялото и не помнят как се лети, а аз съответно забравих и как се мечтае...
Равносметки, сметки, дълги дни, неспокойни нощи, безразличие и студ, процеждащ се между стените на тънката ми, изстрадала душа, а аз искам искри, страст, искам смисъла да изпълва живота ми и да не ми оставя време да поглеждам назад и да се ровя в болезненото минало, да правя вуду кукли на спомените, за да ги върна обратно...
Не ми се мисли за бъдещето, просто сядам на релсата и чакам да дойде, стъпам по нея, танцувам, опитвам се да се задържа, за да не падна, скъсках роклята си без да искам, а ми беше любима, жалко, ще я подаря на вятъра...
Поглеждам нагоре към небето и на него му е скучно, мрачно и сълзливо, ще се чака на следващия влак , без да знам накъде отивам и ще сляза на последната гара, ще си представя, че съм само аз, без миналото, което ми тежи, само едно голо настояще, което чака да го сбъдна, само толкова...нищо повече...


Душата ми легло ти беше...

chocolate_fairy

Разсъблече душата ми от помпозните й заблуди, че животът е толкова сложен и оплетен. Имах нужда от това отрезвително. Поздравявам те за написаното  [heart__] [heart__] [heart__]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

mariana_fairy

Мерси Рали, винаги ме разбираш, понякога дори без думи... [heart__]
Душата ми легло ти беше...

maryel

Понякога когато чета произведенията ти имам чувството че си в главата ми...
Поздравления, прекрасно е! [cvetee] [cvetee] [cvetee]

"За да започнеш да градиш бъдещето си, първо трябва да разрушиш всички мостове към миналото"
...а дъждът е плакал в мен...
затова съм толкова безумна, че когато ме оставят ги желая, и когато ме отпиват ги спасявам...и когато си отидат ги обичам...

mariana_fairy

Благодаря ти, безкрайно се радвам, когато усетя разбиране у другите...

Ами какво остава, започваме да рушим мостове и да си строим нови, по-здрави, които ни водят към щастието...(да се надяваме)

Поздрави от мен [heart__]
Душата ми легло ти беше...

tonnny_bg

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

mariana_fairy

Благодаря, както винаги се радвам на твоите оценки... [heart__]
Душата ми легло ти беше...