Когато скрия в шепи светлината

[Gentiana]

И тече ...
като вино
онази тъга, която
привечер свети
в червено.
Опиват се нощите ми
и вървят
по осевата линия
на греха.
Много фино
драсва щрих
по платното
маестро Печал.
Студено
поглежда през рамо
и се усмихва
на дръзката ми надежда,
че картината ще е вълшебна,
такава, че болката в мен
ще затихва
и ще зазвучи музика,
в час на умора и страх
потребна.
Топвам пръсти
в боичка разсипана
небрежно.
Карминено-огнено...
За точка на челото.
Избърсва
бузите ми нацапани
много нежно
лъч светлина,
промъкнал се
през стъклото.

[kisskat]

Добре де Гео-как всеки път се получава,как всеки път успяваш да напишеш нещо,което е едно към едно с настроението ми в същия момент?....
Всъщност...не ми отговаряй :)...Знам как! :) :) :) [heart__] [heart__] [inloveee]

[Gentiana]

Ами, това днес го писах в час по четене, докато децата четяха  "Малката кибритопродавачка", а госпожата зяпаше през прозореца мъглата навън  [lol] [shame] и е плод на носталгичното ми настроение сутрешно . :)
Иначе това, което ще прочетеш след малко пък го писах , както се казва "на коляно" , т.е. на лист, пътьом към училище.
Ама се опасявах , че докато стигна, ще съм го забравила, така че, с риск някой да се усъмни в редовността ми , основата му бе положена по мъгливите козлодуйски улици  [lol] [lol] [lol]
Добре, че още бе тъмно в 7 сутринта . [twist] [dance4]
Но пък музата е капризно нещо и не чака подходящ момент и място.
А , че и ти си на тази вълнааааа...
но комент  :p

[tonnny_bg]

[Gentiana]

 :) [chatlove]