Тръпка на слепи сетива

Started by Gentiana, December 14, 2008, 15:08:02 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ето ме...
Разкажи ми за себе си
с тялото и ръцете си.
Затвори с целувка
тази вечно питаща
моя уста.
Поне веднъж
съблечи ми сърцето си.
Ослепяват пръстите ми,
когато те губят в нощта.
Допир - тръпка.
Нима се страхуваш?
И търсиш истини
в строшените писмена
на мъртви религии.
На какво се преструваш?
Истината е вътре
в затворената ти душа
и напира да излезе,
глътка въздух да вземе,
срамуваш се, че е гола
и я криеш от света,
но тя е дръзка,
през стените ще мине...
Разкажи ми за себе си...
Не вярвам вече
в собствените си сетива.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

Let your soul be your pilot

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

fallchetu

Отнови си направила нещо невероятно, което да ме усмихне. Много мило е написано, Гео. Поздрави.
Ако можех да кажа кого и как да заобичам шях да съм машина от лед. Без буря в очите, но пред твоя образ аз не милея. Дочувам защо мълчиш ... Прошепвам "Обичам те", отговаряш "Не знам" - И в любовта си... оставам сама...

Gentiana

Радвам се за усмивката ти  :)
Усмихни се пак [chatlove]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

Разкажи ми за себе си :) Обикновено така се започва.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.