Разкаляна зимна вечер

[Gentiana]

Ела на вечеря
На дървената маса
да сложим Доброто и Злото ,
да разчупим няколко
топли мечти.
Ще налея от кръвта си
две чаши, защото
от повече, знаеш,
се напива, нали ?
Карминено гъсто
и леко стипчиво.
Гледам навътре,
ти ми прости,
че още тичам
по поляни безпътни
и все те упреквам...-
просто още боли.
Някаква сива
Мория ме следва,
заглушава гласа ти,
облича ме в страх,
който е в дупки
и не топли,
проклет е...,
в очите сълзи от
вятрища и прах.
Ти недей се отбива
в крайпътните кръчми.
Там скитници диви
душите крадат
и пият, и плачат,
чак на мен ми е мъчно...
Ако се забравиш,
ще те оберат.
А времето в мене
фунийки си свива
и стреля по чувствата
с камъчета печал.
Ела на вечеря,
че сърцето изстива
и гасне свещичка
зад прозорците в кал.

[{dulgokoska}]

Чудесно!
Особено много ми допадна това:

А времето в мене
фунийки си свива
и стреля по чувствата
с камъчета печал.

[Gentiana]

[gu6]

[rado]

 [heart__] Софра, свещичка и покана. Не е нужно друго [inlovee]

[Gentiana]

:)

[rado]

Пак попаднах на това и не съжалявам. Поканата се приема [inlovee]

[Gentiana]

 :)