News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Невъзможна любов!!!

Started by Ymirashto_surce, December 09, 2008, 22:12:25 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Ymirashto_surce

Тя бе едно малко момиче,което обичаше да помага на всички около себе си.Беше добра,мила,грижовна и никога не отказваше помощ...Но и на добрите хора се случват лоши неща...Нейният живот не беше никак лесен.И тя си имаше своите проблеми със семейството.Винаги се опираше на подкрепата на своята приятелка,докато един ден разбра,че е сама...Приятелката й я предаде и всички на които беше помогнала й обърнаха гръб.Тя страда много,нощ и ден плака и съжаляваше,че се е доверила на хората.Колко суров й се виждаше в този момент живота..За нея всичко престана да съществува...Но горкичката не знаше,че съдбата бе решила да разбие малкото й сърце...Излизайки за пореден път с своята "приятелка" тя се запозна с едно момче.По точно със един мъж.Сърцето й заби лудо и бе силно привлечена от този непознат.Той също бе привлечен от малката красавица...И така както във всяка приказка те се обикнаха и бяха щастливи...Но за тях имаше един голям проблем.Принцът беше на 32,а малката принцеса бе само на 16...Тяхната любов бе невъзможна...Животът отново си играеше с две сърца.И двамата знаеха,че нямат право да искат да са заедно,но го желаеха повече от всичко на света...Искаха да бъдат щастливи.Намериха един в друг това,което винаги им бе липсвало.Бяха създадени един за друг...Мислиха много как да запазят щастието си,но и двамата знаеха че това не беше правилно.Единият от вариантите им беше да са заедно,но да се крият от хорските очи и усти...Другият бе да забравят чувствата си и да се разделят...Колко трудно бе да се реши...Малката принцеска не спираше да мисли за него и за това колко щастлива бе с него...Искаше да бъде с него и да няма сянка,която да помрачава техния ден...Принцът пък от своя страна бе готов да направи всичко за нея,само тя да е щастлива...Знаеше,че хората ще ги осъдят много строго,знаеше също така,че тя ще пострада наи-много от това...Родителите й никога не биха приели тази връзка,никога нямаше да преглътнат разликата в годините им.А не можеха да се крият вечно,все някога щеше да се разбере...Колко трудно е да заповядаш на сърцето,когато то иска своята обич и топлина.В очите и на усмивките им беше изписана тъгата.Знаеха,че трябва да се разделят,но не искаха.Съдбата бе решила да ги срещне и да ги раздели...Колко много сълзи се проляха,колко много думи се премълчаха...Това бе последният им миг заедно...И двамата го знаеха.Личеше си по начина по който се докосваха,по начина по който взимаха малко по малко от себе си...Нямаше нужда от думи,погледите им говореха вместо тях.Нямаше нужда от сбогуване,ръцете им го вършеха вместо тях...В този момен те бяха заедно и светът не съществуваше,имаше я само тяхната любов.Имаше я нуждата от това да се слеят в едно цяло...Когато всичко свърши малката принцеса целуна своя принц и му каза,че го обича и че той винаги ще остане в сърцето й.След това се обърна,тръгна си и те никога след това не се видяха...!!!
НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ КОЙ СИ,ЗАЩОТО ЩЕ ЗАГУБИШ ДУШАТА СИ!!!

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Това не е било любов. Любовта се бори и се преборва. Любовта не се предава пред нищо и никога, заради нищо, ако е любов! [evil]

Ymirashto_surce

Да така е...но постави се на нейно място и кажи как ще постъпиш...няма ли винаги да си под напрежение когато си с него,няма ли да ти е гадно като се криете,ще искаш ли твоите родители да разберат и да се отчуждят от теб...Това го написах защото аз попаднах в такова положение и предпочетох мъката от колкото да разочаровам родители те си,затова да са заедно е не възможно...Колкото и да обичаш един човек трябва и да разсъждаваш малко...не може да се потопиш в щастието и да забравиш напулно всички...идва момен в които осъзнаваш,че ти си прекалено малка за това момче...все пак това са си 16 год...тя не е видяла нищо от жияота,а така може да загуби повече,отколкото да спечели...поне аз така мисля и такова решение взех...
НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ КОЙ СИ,ЗАЩОТО ЩЕ ЗАГУБИШ ДУШАТА СИ!!!

chocolate_fairy

Всичко добре, само не разбрах защо в едно изкаване говориш за себе си като за "аз" и "нея" или тя ти е лирически
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

chocolate_fairy

герой, зад който си ти. Иначе за любовта, мисля че Принцесата е права. Все пак ти пожелавам да намериш мир и щастие.
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Ymirashto_surce

Да зад принцесата се крие моят образ...наистина дано скоро да намеря мир и щастие...макар че малко се съмнявам... [sad3]
НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ КОЙ СИ,ЗАЩОТО ЩЕ ЗАГУБИШ ДУШАТА СИ!!!

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Мисля, че chocolate_fairy имаше предвид мен под Принцесата, но как ще да е. Това е без значение.
Няма да ти кажа какво бих направила, а ще ти кажа, какво направих, защото тази ситуация не ми е чужда. Аз се борих и победих. Любовта ми, любовта ни - тя победи. И ще ти кажа още нещо, не родителите ти трябва да са разочаровани от теб, а ти от своите родители, че в собствения си егоизъм виждат отвъд твоите нужди и желания и са склонни да те видят по-скоро наранена, но с предпочитан от тях човек, отколкото щастлива с този, когото сърцето ти е избрало.
Поздрави и успех ти пожелавам в живота за напред.

MoonLight

Ето за това няма особено нови потребители. Аз на нейно място едва ли бих влизала повече. ;]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Ами не влизай. Аз не мога да ти заповядам, пък и ако имаш какво лично да  ми кажеш - не му е тук мястото. Аз съм писала по темата, за разлика от теб. :)
П.П. Добре, че новите потребители не си ти, защото тогава наистина нямаше да имаме нови. :)

NoMore

Quote from: MoonLight on December 10, 2008, 22:00:14 PM
Ето за това няма особено нови потребители. Аз на нейно място едва ли бих влизала повече. ;]

[a taka] [a taka] [a taka]

Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on December 10, 2008, 21:29:24 PM
Мисля, че chocolate_fairy имаше предвид мен под Принцесата, но как ще да е. Това е без значение.
Няма да ти кажа какво бих направила, а ще ти кажа, какво направих, защото тази ситуация не ми е чужда. Аз се борих и победих. Любовта ми, любовта ни - тя победи. И ще ти кажа още нещо, не родителите ти трябва да са разочаровани от теб, а ти от своите родители, че в собствения си егоизъм виждат отвъд твоите нужди и желания и са склонни да те видят по-скоро наранена, но с предпочитан от тях човек, отколкото щастлива с този, когото сърцето ти е избрало.
Поздрави и успех ти пожелавам в живота за напред.

За да не ме разбереш погрешно принцес. Егоизмът на родителите ... отъждествява ли се с желанието им да помогнат, на дъщеря си?Понеже те знаят какво е добро и какво не за дъщеря си. Бихме ли веднага опрекнали родителите по този начин? А за такава възраст, не мислиш ли че твоят коментар би могъл да бъде приет като краен и изпълним план? Лудостта от любовта, би я докарало до бягство?  
Като цяло насърчаването ти относно нейните родители не ми се хареса много.

Момичето е търсило разбиране... за което ти би и помогнала много. Не мислиш ли?  [cvetee]
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Хай.
Не съм искала да обидя девойката по някакъв начин. Просто казах моето си мнение. Честно казано, според мен и за мен, всеки трябва да живее собствения си живот и да прави своите собствени грешки. Как и от къде родителите могат да знаят, кое е най-доброто за децата им? Ако беше тъй, света щеше да е едно наистина много добро място, ама не е. Никой не може да надникне в сърцето на другиго и да чувства вместо него. А чувствата, драги приятелю са, за да бъдат изживяни, за да бъдат изпитани. Не искам и не мога да приема, че някой би сложил граници пред любовта, пред чистата, истинска любов. Не съм романтичка по душа, но със сигурност от скромния си житейски опит знам едно - всички знаят и умеят да дават много съвети, но болката след това, всеки сам я носи в душата си. Едно единствено нещо човек притежава със сигурност в този свят и това е правото на избор. Независимо от последиците, независимо от крайния резултат, считам, че избора трябва да си остане у този,  на когото по право принадлежи.
Със здраве и пожелание за весело изкарване на предстоящите празници, за повече любов и по-малко сълзи, за повече усмивки и още повече споделедност: В.П.

NoMore

Болката е неотменяем пътник. Трябва да се изживее по леко, преодоляна по бързо. Ако не са родителите за това :) кОй може да е. Те биха просто предупредили какво би могло да стане. Биха и подали ръка в труден момент. Няма да е друга приятелка на 16 от класа и. И така... каквото сърцето си избере.
Нека много любов ви споходи сърца жадни за обич.  [cvetee] [inloveee] [cvetee]
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

Ymirashto_surce

Благодаря на всички за мненията...vOsYcHnA_pRiNcEsA разбирам те и не се обиждам от мнението ти...Радвам се че ти си оспяла да запазиш обичта си...Още единпът ви благодаря...И аз пожелавам на всички,много щастие,късмет и наи-вече да се забавлявате на коледните празници...
НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ КОЙ СИ,ЗАЩОТО ЩЕ ЗАГУБИШ ДУШАТА СИ!!!