Фонтан за Зузана

[chocolate_fairy]

http://www.youtube.com/watch?v=9nvmXIMEODk&feature=related

Облегнах се на рамката на прозореца и се загледах навън. Луната хвърляше бяла светлина върху мъртвия фонтан. Не бях виждала вода в него, до един ден, когато силата на любовта се разля по студения мрамор и стопли не само моето сърце, но и на тези, които бяха забравили времето, в което фонтанът радваше света.
Всичко се случи в онази ваканция, когато всеки от бандата на квартала започна да пораства. В онова горещо лято, когато всеки започна да търси себе си и мястото си в живота, в което приятелите станаха познати и започнаха да забравят детството и мечтите си. В това лято се роди любов, моята, зузанина любов.
Подобно на моята приятелка и аз исках да порасна бързо, исках да опозная света, да го завладея, да го притежавам. Започнахме съвсем невинно. Скъсихме полите си, намазахме страните си с откраднатия от майка ми руж, обухме сандалите на 7 сантиметра ток и наш беше света. Момчетата с моторите идваха да ни вземат и ни прибираха по никое време и на 15 бяхме всичко, за което някога сме си мислели, че е Велико. Но дойде ден, когато светът ми се озъби, искаше да ми вземе насила това, което все още не бях готова да дам. Уплахата ме отрезви, тежката реалност премина със сила през цялото ми тяло и се удари в земята през петите ми. Осъзнах, че да порасна бързо, означава да загубя себе си по пътя окончателно и този миг на осъзнаване, осмисли цялото ми съществуване. Тогава душата ми напусна приятелството ми с Бела. Оставих я на този Велик свят из улиците на Братислава, на който тя робуваше и който вече ми стана противен. Не успях да я дръпна от това, което тя намираше за смислено, само защото беше опасно, различно и забранено.
Разтърсена от истините, вървях сама по пътя с бледо, призрачно лице. Дрехите ми лепнеха по мен от потта и калта, която събрах докато бягах, колкото сили имах. Вървях без сили останала и потъвах в отчаяние, вече се страхувах, че никога няма да стигна вкъщи, че никога няма да имам живота, за който си мечтаех, който очаквах цялото си детство, но не този, който ме подведе с измамно сладките си плодове, а моя, истинския, изпълнен с мир и любов, когато дойде той. Момчето, което не караше мотор, а колело, което не се мотаеше с бандата по таваните на гаражите за да си доказват в безсмислени, опасни игри кой е по, по-най, а момчето, което слушаше дядо си, с което се замеряхме с въглищата, стоварени пред блока, с което четяхме откраднатите стихове на сестра ми и се заливахме от смях в празния фонтан. Той, който ни беше направил тайно скривалище в една от каютите на стария кораб в Дунав и където ми изпя първата и единствена песен, посветена на мен – на дългите ми руси коси, на детското ми лице, на всичко, което бях без руж, къса пола и високи токчета. Сега дойде на колело да ме спаси, да ме прибере у дома, да ме върне към всичко, от което незнайно защо исках да избягам.
И тогава в онази нощ, той направи най големия подарък в живота ми – съживи мъртвия фонтан само за мен, само за тази нашата нощ в която се открихме и се срещнахме, не като деца а като мъж и жена.

П.П. Текстът е върху основата на филма "Fontána pre Zuzanu"

[NoMore]

 [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] :flyingkiss:

[Annyyy]

Прекрасна.. :)  aplaus3 aplaus3 [inloveee]

[chocolate_fairy]

[plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] :flyingkiss:

:kissoflove:

[chocolate_fairy]

Прекрасна.. :)  aplaus3 aplaus3 [inloveee]

Привет мила  [gu6] [gu6] [gu6]