Размисли и чаша кафе

[chocolate_fairy]

Казаха ми че животът бил твърде кратък или твърде дълъг за да го живея така както не ми харесва. Удобно седнала в мекото кресло с чаша кафе, цигара, сутрешният вестник, започвам още един ден от онези, които трябва да живея както искам. А планът е друг – работа, обяд, работа, умора, изтормозена вечеря и леглото ми, най-любимото нещо, което ми остана в ежедневието. А всяка сутрин с кафето, цигарата и вестника си казвам ,,Днес е днес и този ден е мой и ще е прекрасен", само че това не е ,,Искрено и лично" и някак си този приповдигнат дух замира с първото позвъняване на телефона. Редовните любезности, редовните усмивки, редовната умора от ден, който не носи нищо ново и винаги коловоза на ежедневието го прибира в себе си Тъжна е умората на гладната за живот душа. Тъжна е и цялата картинка на това което съм, живот по течението, чакащ, да дойде различното утре, което все си намира причина да закъснее.
Разгръщам вестника – бълва още и още ежедневие. Кафето ми не е по-различно от вчерашното, нито цигарата ми е станала по-друга и те ухаят на малкото ми привично вече ,,всеки ден". Всяка свободна минута давя тази тягостна мъка в чуждите мисли, пълня душата си с чужди емоции прочетени, препрочитани, запаметени и някак си бягам от собствената си скука с чужди трепети облечена, но като всяка дреха не мога да остана скрита в нея завинаги. И пак накрая оставам гола и сама с главата си, толкова болна, колкото и душата ми, сърце разбито от сбъднати и несбъднати любови и вечно чакаща незнайно какво илюзия, че съм щастлива. И довечера ще си легна в топлото легло с мисъл сладка, че имах ден и бях жива, но някъде загубих още една несбъдната мечта.

[tonnny_bg]

Имаш това ,от което имаш нужда ...Изживей го пълноценно и както казва Миглена Чакръкчиева :Изживейте своя динамичен и стремителен  ден именно днес ,и  в България. [bravisimo] [cvetee]

[chocolate_fairy]

 [gu6] [gu6] [gu6] Усмихна деня ми  [heart__]

[tonnny_bg]

 [usmivkaa] [dance4]

[rado]

 :) Много сериозно размишление над живота. Но възможностите по принцип са минимални, разбира се с дребни изключения.

[chocolate_fairy]

:) Много сериозно размишление над живота. Но възможностите по принцип са минимални, разбрира се с дребни изключения.

:) ИСКАМ... да имам Свобода, няма как още да го опиша, това е само чувство, като го овладея, ще съм по-конкретна :) Благодаря, че се отби  [heart__]

[Annyyy]

Дерзай, дерзай...  Твоят живот зависи от теб, не от някой или нещо..  :) Свободата си е цяло изкуство  :)
Страхотно изпълнение на замисъла, наистина ме кара да се замисля...Мога ли да си позволя да загубя "още една несбъдната мечта"...
[bravisimo] [dugaaaa]

[chocolate_fairy]

Мила Annyyy, ако знаеш как се ужасявам, че важните неща ще минат покрай мен, в миговете в които се занимавам, не с това, което ми е на сърце, а с това, което трябва. :) Дано има съдба, ако съществува, някак си ще се успокоя, че всичко, което трябва да стане, ще стане, без значение къде съм и какво правя :)
:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[burning_acid]

Наистина интересни размисли :) Аз ако знаеш колко пъти съм си мислела същото ... И накрая си стегнах багажа в една раница и тръгнах на път да си живея мечтата. И така 4-5 месеца. Сега се прибрах отново към скучните (за мен, не за всеки) задължения малко тъжна, но с ясното съзнание че когато човек има желание да промени нещо, има и начини.

Преди не можех да си представя че е толкова лесно, дори че е възможно. Понякога мечтите ни са и твърде големи, за да бъдат осъществени лесно. Но едно за себе си разбрах - дори и някоя от мечтите ми да не се осъществи на 100%, щастие ми носи самият факт че съм се опитала да я постигна, че съм направила нещо по въпроса. А пътувайки срещнах освен много щастливи хора, живеещи живота си по начин, който им подхожда и харесва, срещнах и много хора, които правят "това, което трябва", а не това, което сърцето им подсказва. И по-голям товар не съм виждала някой да носи.

Така че открий (ако все още не си) на теб какво ти е на сърце да правиш, и когато в един момент си готова да поемеш свободата си (защото, малко хора знаят, но свободата е всъщност голяма отговорност и май не всеки може да се справи с нея), та когато си готова, просто се впусни. За сега се знае че един живот живеем, и най-лошото, което можем да направим е да го живеем по стандартите на някой друг.

[dugaaaa]

[chocolate_fairy]

Наистина интересни размисли :) Аз ако знаеш колко пъти съм си мислела същото ... И накрая си стегнах багажа в една раница и тръгнах на път да си живея мечтата. И така 4-5 месеца. Сега се прибрах отново към скучните (за мен, не за всеки) задължения малко тъжна, но с ясното съзнание че когато човек има желание да промени нещо, има и начини.

Преди не можех да си представя че е толкова лесно, дори че е възможно. Понякога мечтите ни са и твърде големи, за да бъдат осъществени лесно. Но едно за себе си разбрах - дори и някоя от мечтите ми да не се осъществи на 100%, щастие ми носи самият факт че съм се опитала да я постигна, че съм направила нещо по въпроса. А пътувайки срещнах освен много щастливи хора, живеещи живота си по начин, който им подхожда и харесва, срещнах и много хора, които правят "това, което трябва", а не това, което сърцето им подсказва. И по-голям товар не съм виждала някой да носи.

Така че открий (ако все още не си) на теб какво ти е на сърце да правиш, и когато в един момент си готова да поемеш свободата си (защото, малко хора знаят, но свободата е всъщност голяма отговорност и май не всеки може да се справи с нея), та когато си готова, просто се впусни. За сега се знае че един живот живеем, и най-лошото, което можем да направим е да го живеем по стандартите на някой друг.

[dugaaaa]

Вече те обичам! Хиляди пъти съм си мислела да стана и да тръгна, тогава тежки мисли се завъртат и ме препъват, може Смелост да е всичко, което ми трябва. Но си мисля и друго, имам чувството, че има още неща да изяснявам със себе си и когато съм напълно с чисто сърце ще мога да си позволя да бъда смела :) Прегръщам те искрено [gu6]

[mariana_fairy]

Ние сме такива, каквито искаме да бъдем. Пожелавам ти да имаш смелостта да бъдеш такава, не спирай да гониш мечтите всеки ден. Целувам те  [heart__]

[chocolate_fairy]

Ние сме такива, каквито искаме да бъдем. Пожелавам ти да имаш смелостта да бъдеш такава, не спирай да гониш мечтите всеки ден. Целувам те  [heart__]

Целувки и от мен!  [heart__] [heart__] [heart__]

[SimonaShtonova]

Изключително много ми хареса  [gu6]  :kissoflove: [gu6] :kissoflove:

[chocolate_fairy]

Изключително много ми хареса  [gu6]  :kissoflove: [gu6] :kissoflove:

Пожелавам ти само усмихнати дни  [inloveee] [gu6] [gu6] [gu6]

[vanilla_g]

Така до болка познато...
И не знам защо, но като го чета леко се поусмихвам. Вероятно заради близостта, която усещам.

Но в крайна сметка- кафето, цигарата, вестникът, работата, умората, хората, обичайните занимания, влачещите се часове, загубени в подобни размисли- не са ли точно те малките неща, които ни подсказват, че все още сме тук и сме ние.
Колкото и рутинно и механично да е станало ежедневието, не бих могла да си представя всеки ден без начина, по който обичам да си търкам очите, още преди да съм ги отворила, без киселия ми поглед, който само сутрин може да се види, без кафето, което всяка, всяка Божа сутрин разливам точно по един и същи начин на плота и т.н., и т.н. Дори и тези, на пръв поглед, ежедневни неща, които всички правим, крият по малка частица индивидуалност, която само всеки един от нас притежава.
Да правиш ежедневните неща, понякога не се свежда само до "това, което трябва", а до познатото, което стои на крачка от "това, което искаш".

Затова, Сладка моя, пий си обичайното кафе с дежурната цигара, чети постоянно- повтарящите се новини във вестника, поддържай изтърканите телефонни разговори, защото някъде там, точно по средата на тези банални неща те чака нещо прекрасно- нещо, което не само "трябва" и "искаш", а което иска теб! [heart__]