Когато от росата се раждат снежинки

[Gentiana]

Не, не съм земя.
Не и твоята обетована.
Сутрин детелината
се къпе в роса.
Всяка стъпка по мокрото е
рискована.
Ще се подхлъзнеш и
дълго ще падаш към мен,
в измамните ми прегръдки
боли и е студено,
някога, имах спомен,
че бях огън, не тлен,
но дъждове проливни
валят от сто години
в мене
и подгизнали сънища
бродят по пълна луна,
по ръба на перваза,
без да се събуждат,
влизат в твоите,
като в къща на дъжда,
да ти поплачат
на рамото
май имат нужда.
Прегръдки на зима,
боиш ли се, кажи ?!
Вярваш ли в приказки,
имаш ли си грахово зърно.
Дали съм принцеса...
Не съм сигурна...
Може би...
Но само аз, вярвай ми,
мога в нежност да те
превърна.

[kisskat]

Почти невъзможно е човек да не вярва в приказки когато те чете... :) [heart__]

[rado]

 [heart__] Прегръдките са достатъчно. Включвам се :)

[dodic]

Да, ти ги създаваш тези чудеса. :)
Поздравче, Гео. [cvetee]

[Gentiana]

Щастлива съм да споделя тази своя емоция с вас, приятели   [heart__] [heart__] [heart__]
И ако в мислите ви затанцуват снежинки и това ви кара да се усмихвате, значи съм успяла да направя нещо хубаво  :)
Все пак скоро е най-вълшебният празник в годината, време, в което си мисля, че и най-големия скептик тайничко вярва и се надява на чудо  :)
Подарявам ви една любима за мен песен
http://www.youtube.com/watch?v=rrTffnveJgA

[BaBs]

Красиво  [inlovee] [heart__]

[Gentiana]

 [gu6] :)

[иринка]

Пак не ми се казва нищо...
[heart__] [heart__] [heart__]

[Gentiana]

 :) [gu6]