Жарава от кълбовидни мълнии

[Gentiana]

И ако на букви
се разкъсва тишината
а вятърът разнася ги по здрач,
ще ме изправиш ли
отново до стената,
отново мой, неумолим палач?
Дали ще бъда призрачна магия,
обвиваща сърце във целофан,
дали в очите ми ще се откриеш,
преди да стреляш, от гнева пиян?
Донасят глашатаи лоши вести,
повтарят се истории, пълзи
по кожата ми време...Неуместно
в косите ми посипват се звезди.
На кълбовидна мълния приличам.
Дали в сърцето ти ще се взривя без жал,
когато ми прошепнеш-теб обичам...
в момент на истина, ужасно закъснял?!

[Dulce_Insoportabla]

Чудно е. [inlovee]

[Gentiana]

 :)

[mitkonice]

Най - силното твое стихотворение,което съм чел. Искрени поздрави за което [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

 :)

[rado]

 :) Не може да е късно. Тези неща са винаги навреме [inlovee]

[Gentiana]

 :) [gu6]

[иринка]

[Gentiana]

[chatlove]

[Dulce_Insoportabla]

 :)

[lili_li]

Гео [gu6]

[Gentiana]

[heart4] [heart4] [heart4]

[Шантавела]

 [heart__]

[Gentiana]

 [inlovee]