Това всъщност е само началото...

[mariana_fairy]

      Поредната чаша кафе, изпита преди сама да бутна себе си по стълбите, нервността на черната течност прозира през кожата ми  и аз се превръщам в жена, която е решителна пред другите и плаха пред себе си.
      Мина повече от година, откакто събрах една чанта с багаж и тръгнах нанякъде и оттогава нямам близки, никой не ме потърси, защото те, онези, чуждите са прекалено заети със собственото си его. Още тогава си отрязах косата и я прибрах в една кутия, за да ми напомня каква бях и за да  не ми позволи някога отново да бъда такава. Изпих си кафето, слагам тъмните очила, обличам си палтото, вземам си шала и тръгвам...отново съм на онази улица, откъдето минавах стотици пъти в последните няколко месеца и затова съм толкова виновна пред себе си, че сама не бих могла да си простя. Това е улицата с бившия ми дом и с бившата любов, която погребах в съседната пряка. След толкова дни аз стоя на ъгъла до познатото кафене, където прекарвах времето си, то беше се превърнало в повече мой дом от къщата, която обитавах, с тяло - може би, но не и с душа. Понякога твърде отчуждени един от друг забравяме за собствените си желания и се превръщаме в хора без воля и без амбиции.
         Признавам, аз станах любовница на живота и хиляди пъти изневерявах на себе си, без да се замисля, че така губя смелостта си. Твърде малко неща ме карат да се усмихна и още по-малко карат сърцето да трепне. Хиляди пъти се събуждах, поглеждах леглото под мен и в гънките на светлия чаршаф аз виждах непознати, дошли отнякъде и пак натам тръгнали, а очите ми укорително ме гледаха, взираха се в мен и аз от срам ги затварях и не смеех нищо да кажа, макар че вътрешно крещях и душата се блъскаше с гняв в тялото.
         Боли от това да бъдеш себе си и струва скъпо, а и се наслушах на неща за принципите, отношенията, на съвети, от които нямам нужда, на откраднати фрази и безмислени изречения. Не искам да съм неморална, защото от мен се очаква друго, не искам да тая в себе си агресия, когато имам силата  да я претворявам в изкуство. Аз съм си точно аз, самата аз, в цялата си същност, голота и сложност, такава - в центъра на собственото си време, в което часовниците неумолимо тиктакат и ме предизвикват да бързам, докато внимавам да не направя някоя стъпка накриво, да не се спъна. Докъде ще стигна незная, но знам, че това не е краят, това всъщност е само началото...

[chocolate_fairy]

Никога не предавай себе си. Помни, че ни има и нас, обичащите Теб, истинската, която отстояваш  [heart__]

[tonnny_bg]

 [sad3]Не искам да си тъжна.Подарявам ти от своята обич. :kissoflove: :flowers:

[mariana_fairy]

Невероятни сте, просто прекрасни [heart__]

[SimonaShtonova]

Страхотно...  [gu6] Много ми хареса  [gu6] :kissoflove:

[mariana_fairy]

Благодаря сладур, радвам се, че ме четеш [inlovee]

[NoMore]

това истина ли еееее ?  [ooooo] [reevvv]

[mariana_fairy]

Почти изцяло... [heart__]

[Annyyy]

[mariana_fairy]

Прекрасна роза, благодаря ти... [heart__]

[Dulce_Insoportabla]

Страхотно е.Поздравления. [heart__] [heart__] [cvetee]

[mariana_fairy]

Благодаря, радвам се, че си харесала откровенията ми... Поздрави [heart__]