Едва ли ще съм първата жена, която...

[mariana_fairy]

Едва ли ще съм първата жена, която
като калинка се крие в твоята длан,
лилаво ми е, болна е душата,
ти си копнеж самотен, неживян...
Вълнуваш сънищата ми безпътни,
една Любов, която ме разкъса,
подлуди сърцето ми безплътно,
то винаги само тебе ще търси...
Оттук започват всички пътища
и всички свършват пред твоя дом смълчан,
стремлаво тръгване и колебливо връщане,
мечтая всичко свое да ти дам...

[chocolate_fairy]

 :flyingkiss:

Обожавам да те чета, винаги ми пълниш душата!

[tonnny_bg]

А дали е нужно толкова да се раздаваме?Поздравления за страхотния стих .

[mariana_fairy]

:flyingkiss:

Обожавам да те чета, винаги ми пълниш душата!

Рали, аз също обичам да те чета безкрайно много, благодаря ти за хубавите думи  [heart__]

[mariana_fairy]

А дали е нужно толкова да се раздаваме?Поздравления за страхотния стих .

От раздаването често боли, но понякога си заслужава да отвориш сърцето си без резерви, без обещания, без минало и без бъдеще, само за настоящето - тук и сега, независимо от това какво те чака...
Мерси за хубавите думи  :)

[ivorysoul]

прекрасно :)

[mariana_fairy]

Благодаря за оценката. Поздрави за теб [heart__]