Обичах враговете си

Started by BLUE_ROSE, November 30, 2008, 16:02:38 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

BLUE_ROSE




Обичах враговете си

Обичах враговете си.
Тънки и отровни змии
около мен се плъзнаха,
за да ме случат тяхна.
Лицемерно.Арогантно.
Гнусно.
Шепнеха във празните ми мисли,
че принадлежа ...
че съм истинска.
И че чувствам.

Дявола е плът.И нокът
минал през зениците.
И кучи син - последния
предател -
успя да ме откъсне
като ябълка.
За да се разплати
с ламята.
И да ме захвърли.
Подир верността си.

Обичах връговете си.
Сега порастнах, за да се ухапя.
И по-проклета от Лукавия
на портите на Рая
блъскам.Отворете ми!
Задето имах светостта
(и глупостта)
да обичам враговете си.


GaLLeRy

 :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.