Утеха

[Ani4ka__]

Здравейте,аз съм нова тук,но пък форумът много ми хареса и веднага реших да публикувам нещо мое [shame] Надявам се да ви допадне

                                                             Утеха                                               

Бе поредната хладна октомврийска вечер.Студеният северен вятър разпръскваше дребните капчици дъжд и си играеше с тях.Вълните шумно се разбиваха в скалите ,близо до брега....
Наташа се бе подпряла на верандата.Капките дъжд се сливаха с черната й коса,разрошена от вятъра.Студът бе сковал цялото й тяло,но тя не го усещаше.Тъмните й къдрици буйно се развяваха и оголваха още повече леко облеченото й тяло,но тя не го забелязваше.Тя бе някъде другаде.Някъде назад в годините...когато есента за нея бе детска игра,когато всичко й се струваше толкова по-красиво,обагрено в цветовете на една независима любов,когато Христо бе край нея....
Наташа чу скърцащата врата.Това я изкара от унесе,в който бе изпаднала.Чак тогава усети,че й е студено,че тънкият й пуловер е с голи рамена и,че студът бе преминал през цялото й тяло.Тя бавно се обърна.Нямаше защо да бърза.Знаеше,че съпругът й се връща от работа.Отново бе станало късно,отново повечето семейства бяха отдавана заедно,само тя....отново бе сама.
-Здравей.Имах работа-хладно я поздрави съпругът й.Приближи се до нея,направи опит да я прегърне и да сгрее тялото й със своето,но още преди да я бе докоснал ,се отказа от тази идея.
Наташа просто го погледна,очите й вече не казваха нищо.Нито яд от поредното му закъснение,нито болка,че отново я бе оставил сама без да я предупреди.Тя го гледаше безизразно.
-Закъсня-тихо продума тя,а погледът й се рееше някъде към синята бездна пред тях.
-Трябва да работя-грубо й отвърна той.Тази нейна пасивност в отношенията им го ядосваше.Тя нямаше право да не го забелязва.Той бе направил толкова неща за нея!
-Знам.Както обикновено-каза тя и тръгна да се прибира в стаята си.Хладните им отношения я бяха смразили окончателно.Но не успя...усети грубата ръка на мъжа си да хваща китката й и с едно движение Христо я обърна към себе си.Ако не го познаваше добре,Наташа щеше да се уплаши.Лицето му бе огнено червено,а черните му очи щяха да изхвръкнат от орбитата си.За жалост тази негова реакция й бе до болка позната.
-Наташа!-Викна й той грубо-Не виждаш ли какво правя за теб!Искаше къща на самия бряг на морето,имаш я-посочи той къщата,а след това и водата до тях-Всяка сутрин,щом се събуждаш можеш да се разхождаш по плажа.Да се къпеш на воля.Да правиш всичко.Правя всичко за теб,не разбираш?Правя го,защото те обичам!-изкрещя й силно той и рязко пусна ръката й.Бе усетил болката,която й причиняваше.Наташа само поклати отрицателно глава,крайчецата на устните й трепнаха и образуваха иронична усмивка,а в очите й блеснаха две едри сълзи.
-Не го правиш,заради мен.Не се залъгвай.Отдавна не можеш да ме убедиш в това.Правиш го,за да го показваш.За да видят всички колко си успял.И ...не ме обичаш или поне вече не.Обичаш трофеят до себе си...куклата със сините очи,която вечно се усмихва на приятелите ти.-тя направи кратка пауза,за да си поеме въздух и сили-Обичах те,Ицо.Обичах те повече от живота си,повече от всичко друго.Но всичко се промени.Всичко между нас рухна.Изградихме стена.Стена,която няма да може никой да разруши.Не виждаш ли,че страдам.Все още те обичам,но просто нямам сили да се боря.Това е всичко.Вече нищо няма значение,всичко свърши.-завърши тя и бързо обърса сълзите от лицето си.-Не мисля,че ще успея и да залъгвам хората.Смятам,че вече ще си личи-каза му тя и влезна в стаята си.Фигурата й не бе както винаги изправена и горда,бе преведена.Сякаш носеше тежък товар,непосилен за слабото й телце.
Христо остана на верандата.Не знаеше какво да прави.Не знаеше как да върне единствената си любов.Знаеше само едно-че обича Наташа и че той я бе загубил...може би завинаги.Той обхвана с ръце главата си и прокара пръсти през черната си коса...трябваше да измисли решение.Обърна се към спалнята си.Вътре видя Наташа.Тя седеше безчувствено на леглото си и гледаше в една точка.Само да можеше сега да е в главата й,да разбере какво става вътре и да успее да намери решение на проблемите.Но той не можеше.Христо отмести поглед от нея,болеше го да я гледа така изтощена,така без желание за нищо....така променена от всичко.
Мъжът наблюдаваше морето.От доста време не му се бе случвало да остане насаме със себе си и да наблюдава безкрайната синева.Чуваше как вълните са разбиват в скалите...виждаше как морето се бунтува.Това му напомни Наташа.Преди време,когато тя все още бе силна,тя също се бунтуваше.Искаше съпругът си обратно.Правеше всичко възможно,за да бъде с нея.А когато закъсняваше,те се караха.Тя му казваше колко е самотна без него,как страда  нещата се оправяха...Сега тя нямаше желание дори за това.В този момент Христо си спомни толкова много неща..как обичаха да тичат двамата по плажа,как се къпеха в морето и се плискаха през смях.В един от тези хубави мигове,Наташа му бе споделила най-голямото си желание:
-Обещай ми нещо-бе му казала тя.
-Каквото пожелаеш-усмихна й се той и я целуна.
-Когато натрупаме пари ...-започна тя и направи пауза-да си купим къща тук.Наша си къща.Голяма и хубава.Къща с веранда,която е точно до морето.Да можем всяка вечер да се разхождаме по пясъка и да си говорим.Да бъдем винаги заедно.А след време....къщата да се напълни с рояк малки деца-засмя се тя,а звънкият й глас огласи нощта.
-Обещавам ти,мила.Обещавам ти,че ще изпълня всяко едно от тези желания.Ще си имаме най-хубавата къща,с най-голямата веранда,а освен,че ще гледа към морето,отделно ще си направим и наше си дворче.Специално за децата.И ще се обичаме и ще бъдем винаги,винаги заедно-тихо каза последните си думи той и двамата влюбени със сълзи на очите се целунаха.
Този красив спомен предизвика сълзи у Христо.Той се разхълца и се опита да ги спре.Те си бяха обещали толкова неща,а сега....сега нямаха дори дворче за децата,тъй като нямаха такива.Беше прекалено зает за деца.Една голяма буца бе заседнала в гърлото му и нямаше начин да я махне от там.Единственото,от което имаше нужда сега бе да е близо до Наташа.Той се втурна към нея,влезна тичайки и препъвайки се в спалнята им и падна в краката й.Той не можеше да продума нищо...Сълзите капеха от очите му и задушаваха гърлото му.Той стискаше краката й,а щом остана без сили,уморено положи глава на колената й.Наташа бе заровила пръстите си в черните му къдрици,а заедно с тях и сълзите й падаха в косите му.
-Прости ми-бе единственото,което успя да произнесе той,преди сълзите отново да го задушат.
Наташа нежно повдигна главата му и се вгледа в черните му очи.
-Не мога....да не ти простя-тихо му продума тя,а сините й очи бяха пълни със сълзи,които бързо се стичаха по лицето й.Тя повдигна още малко главата му и нежно го целуна по челото.
-Успокой се,всичко ще се оправи-пошушна му тя в ухото и отново го прегърна.Дори и да знаеше,че най-вероятно това бе поредната лъжа,Наташа нямаше друг избор.Тя го обичаше и щеше да го утешава винаги...колкото и пъти да грешеше той...

[chocolate_fairy]

Ani4ka_, много е истинско.  Един отрязък от живота и все пак толкова съществен проблем е засегнат  :kissoflove: