Когато ти е студено

[Gentiana]

     

"отвън е студено,
а ти си все така слънчева,
радост моя"

Голите ми пръсти
придърпват мъглата,
нищо, че от този допир боли,
тя е чист лист,
по който писала е тъгата-
прочети ми думите и...
Слепи са моите очи
и макар че
пред мен отстъпват
сенки меки,
деликатни и нежни,
за да не ме наранят,
спъват стъпките ми
уморените пътеки,
от камъни остри
ходилата кървят.
Зная точно къде
стоиш в мрака,
чувам гласа ти
в тишината шепти,
знам че те боли
и че дълго си ме чакал...
Много пъти падах,
това не го знаеш ти.
Не искам сълзи,
нито дълги обяснения,
разкажи ми нещо,
дори глупаво на вид.
Чувствам с кожата си
в небето знамения,
късащи звезди...,
в мен тъмата е антрацит
и бързо прецъфтяват
на кактуси цветовете,
раждащи се по здрач,
за да умрат призори-
нощни пеперуди,
в крилете си вплели небето,
с гневните светкавици
и теменужени мъгли.

[rado]

 :) Какво се е случило, че толкова бързаш...

[Gentiana]

 :)
не бързам 
бааавно се разхождам по ръба на една угаснала мълния  [inlovee]