News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

В шепите ми-счупен живот

Started by Gentiana, January 13, 2006, 11:58:13 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Животът ми е
счупена чаша...
Прекалено красива,
за да я изхвърлиш,
но вече негодна
за употреба...
Държа го
в шепите си
и го пълня със сълзи.
Не мога да го залепя.
Не мога и да го захвърля.
Живот...
Счупена чаша...

:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

extina_talks

хм... все едно си го казала вместо мен. Не можеш отново да отпиваш от живота, когато душата ти е просто парченца остро стъкло... [реееев]
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
...А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила

Gentiana

Даааа, какво да правим с тия наши стъклени души?! [confused]
Толкова лесно се чупят...
[heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ranenia skorpion

...кофти е обаче че след като се счупят,нито с тиксо ,нито с лепило,нито с някакво друго средство, могат отново да се слепят така че да изглеждат като нови...Пък и белезите винаги личат...Поздрави  Gentiana за красивото стихче...
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

neotrazima737

БРАВО!!  СТРАХОТНА СИ!!!  !И СТИХОВЕТЕ ТИ СА ПРЕКРАСНИ!!! [cvetee] [cvetee] :kissoflove: [plqs plqs] [plqs plqs]

Gentiana

 [shame]Благодаря ти  :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

Кратко, но красиво , истинско и въздействащо... [bravisimo]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

andromeda

Пръсъединявам се към поздравите на останалите! [inloveee] Наистина стихчето ти е много емоционално...Ти отново успя да ме разчувситваш, Gentiana, благодаря ти!!!!!
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

 [hugs and kisses] [wish all my love] [cart-heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

bezdaren_nekadarnik

"С никаква красота жената не може да заплати на мъжа за своята пустота"
                  А. П. Чехов

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,3619.msg66453.html#msg66453

Душата ми окована лежи на студа,
писъкът на сърцето ми цепи мрака,
извират от очите ми реки...
Сам сред хора-чужд на всеки...

Gentiana

Е, недей да плачеш, де!Голяма работа - един счупен живот... :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.