Болезнен спомен.. Или илюзия

[agressive_girl]

"..да можеш да летиш, като цял живот си лазил.."



Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврииски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празниците. Един от малкото периоди, в които се чувстваш обнадежден, широко усмихнат и в настроение. Защо не е всеки ден Коледа..
Седях на една от пейките и си чаках автобуса. Няколко врабчета се разхождаха, настръхнали от студ и кълвяха по някоя и друга трохичка, паднала случайно. Гарата беше пълна с народ и автобуси. Явно чакането се очертаваше да бъде дълго..
В един момент дочух някой да ме вика. Не бе по име, просто обръщение. Погледнах в посока на гласа, и видях младо момче, на около 24год. Молеше ме да му услужа с 3 лева, защото не му достигали да се прибере в Благоевград. Дадох му колкото ми бяха останали-все пак вече си бях взела билета, пък и на всеки може да му се наложи да изпадне в такава ситуация. Не бяха точно колкото му трябват, но можех и да излъжа че нямам. Искаше ми се да вярвам, че са за път.. Както и да е. Той ми благодари и отиде при други хора. С интерес ги наблюдавах. Едни, твърде горди и намръщени го гонеха с псувни, а той им благодареше и се усмихваше мило. Други му даваха някакви стотинки и му говореха загрижено. Зарадвах се, че ще се прибере по празниците. Явно все още имаше добри хора..
А може би не. Въпросното момче беше наркоман. Личеше му отдалече, че е зависим. Беше слаб, блед и трепереше. Видях го отново на връщане. Пак беше там и молеше за пари да се прибере. Лъжеше убедително, безочливо.. Но очите му го издаваха.. Очи, наситени с болка, умоляващи, самотни.. Колко ли хора, включително и аз сме му дали пари с мисълта, че го правим за добро. С мисълта, че го пращаме вкъщи при семейството. А всъщност сме му купували 'сладката отрова'.. Виновен ли е за това, че не се е чувствал щастлив.. Колко струва щастието на един наркоман-3 лв и хорското съжаление..? Изпитвах вина донякъде.. Чудех се дали и тези, които му дадоха пари са се почувствали така след това.. Или са си мислили 'Той си е виновен-никой не го е карал да започва!'..  Всъщност никой не знае какво се крие в душата му, в душите на неговите събратя по спринцовка, в душите на техните близки.. Дават живота си с цената на това, да са щастливи и усмихнати. Дори фалшиво.. За милионен път самотни.. Дори по празниците..

.....
Тази година може би пак ще е същото. Забързани хора, загърнати хубаво в дебелите си дрехи, дърпащи куфари. За пореден път, като по навик автобусите ще се изнизват тромаво, а врабчетата ще кълват падналите трохички...
.....
Някои ще кажат: 'Отървал се е.' Други въобще няма да забележат липсата. Колко измамно може да бъде щастието. Краткотрайно. Като полъх. Като шепот..
.....



Едно семейство ще посрещне Коледа разплакано...

[иринка]

 [6te mal4aaa] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [plqs plqs] [ihuuu]

[me4tatelka]

 [reevvv]

[agressive_girl]

Нямах за цел да ви натъжа, но така се получи. Прегръдки и за двете!  [gu6]

[chocolate_fairy]

Много е въздействащо... Много хубаво си го написала!
Колкото до историята има спасение, трябва разбиране и много търпение и любов. Познавам момче, което се измъкна, познавах и такива, които не успяха. Темата е много сериозна.
Поздравления за разказчето.

[agressive_girl]

Спасение има, стига да се осъзнае въпросната личност, че има проблем. Темата е наистина сериозна и не може да се изчерпа в 2 реда, но смятам че когато човек има желание-ще има и резултат.. Вярно, момчето молеше за пари.. Но пък можеше и да ги открадне от някой.. Тежко е и е тъжно колко млади хора са наркомани и нямат намерение да се откажат..

Радвам се, че ти е харесало написаното и благодаря. [chatlove] [bear]

[chocolate_fairy]

Ако темата се обособи на друго място, мисля би имала успех и вярвам мнозина има какво да споделят - опит, наблюдения и лични впечатления. Уцелила си много хубав момент - момента на избора. Дълбокият разрез в душата - да прося, за да нахраня тялото си с отровата, и там където си описала как го прави - предтекста - да се прибера удома; учтивото просене с усмивка, а не наглото и досадно опяване на много бесзочливи просяци. Всичко това говори, пее за душата. Ако седнем да разнищим текста ти, да му спретнем един чист литературен анализ, с което сега не искам да отегчавам, ще разкрием голямо богатство от идеи и аналогии. Незнам дали си го направила съзнателно или интуицията те е водела, но си успяла да създадеш текст със силно ядро и орбита.  [plqs plqs] :kissoflove:

[agressive_girl]

Всъщност написах това, което видях и почувствах :) Даже не съм се замисляла за литературен анализ-седнах и го написах на един дъх.. Всеки има правото да споделя всякакви впечатления относно написаното, и не смятам че ще бъде досадно.
Отново благодарности за хубавите думи.  [heart__]  :flowers:

[MoonLight]

 [plqs plqs]

[agressive_girl]

[gentlefen]

[Annyyy]

 :) [cvetee]

[agressive_girl]

 [chatlove]