Не искам непокорни нощи

[phibi]

Не искам
блудните ми нощи
да тръгнат подир твоите...
и да се съмне.
Завързах ги.
Заключих ги.
Залостих.
И изгорих очите – да не тръгна
и аз,
подобно тях, след тебе.
За да не мога повече
да се презирам,
че търся те,
че си потребен,
че още в тебе се намирам...
а ти си се изгубил
от петнайсет века.
И не ключе,
а змей те брани.
Не съм от камък.
И не съм човека,
за който
ти
ще станеш в рани,
но ще преминеш
своите
пазачи...
Аз вързах непокорните си нощи.
И няма вече те да плачат,
че ти не си се върнал още.


Или поне докато съмне...

[Gentiana]

Страхотно е , Юл  [inlovee]

[BLUE_ROSE]

Не искам
блудните ми нощи
да тръгнат подир твоите...
и да се съмне.
Завързах ги.
Заключих ги.
Залостих.
И изгорих очите – да не тръгна
и аз,
подобно тях, след тебе.
За да не мога повече
да се презирам,
че търся те,
че си потребен,
че още в тебе се намирам...
а ти си се изгубил
от петнайсет века.
И не ключе,
а змей те брани.
Не съм от камък.
И не съм човека,
за който
ти
ще станеш в рани,
но ще преминеш
своите
пазачи...
Аз вързах непокорните си нощи.
И няма вече те да плачат,
че ти не си се върнал още.


Или поне докато съмне...

Аз искам  блудните си нощи.
И две запалени свещи да са
очите ми.
Във твоите разстреляни зеници.
Не виждаш ли какво ми причиняваш...
още...
след своите петнайсет века.
Мъртва птица.
Аз вече не презирам
самотата си.
Прилича ми.
Напомня ми.
На някого.

Аз пускам непокорните си нощи.
Необуздани
да изстичат цял живот..
коне.
И двете ми ръце са само пошлост...
Обичала съм.
Вече не.

[I_Lov3_Him_Eternally]

 [cvetee] [heart__] [heart__]

[BaBs]

 [6te mal4aaa] [cvetee]

[phibi]

Страхотно е , Юл  [inlovee]

[cvetee] [heart__] [heart__]

[6te mal4aaa] [cvetee]

[heart__] [inlovee] [heart__] [inlovee] [heart__]

Аз искам  блудните си нощи.
И две запалени свещи да са
очите ми.
Във твоите разстреляни зеници.
Не виждаш ли какво ми причиняваш...
още...
след своите петнайсет века.
Мъртва птица.
Аз вече не презирам
самотата си.
Прилича ми.
Напомня ми.
На някого.

Аз пускам непокорните си нощи.
Необуздани
да изстичат цял живот..
коне.
И двете ми ръце са само пошлост...
Обичала съм.
Вече не.

[heart__]

А ако аз ги спусна,
като пръсти,
като коси,
любов и песен,
дали пък ти,
постсмъртно, ще прекръстиш
на нашето обичане поема?
Или ще бъдат просто нощи,
до болка непокорни,
изгорени...
Да бъдеш нечия,
е всъщност нещо,
което най тежи
да ти го вземат.