Не знам дали може да се нарече научна и какво изобщо значи научна статия за Христо Ботев, но дано това ти свърши някаква работа.
Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. На 27 години пише във в. "Знаме" от 13 юли 1875 г.: "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." Остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетан с поетически и журналистически талант.
Христо Ботев остава завинаги един младеж, обрекъл се на Отечеството си. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където баща му е учител, но по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във в. "Гайда", редактиран от П.Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на младия Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. „Дума на българските емигранти“ е първият вестник на Христо Ботев, излязал на 10 юни 1871 г. в Браила. В него са публикувани голяма част от лирическите произведения на Ботев, сатиричните му фейлетони и публицистика.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Потръгва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
През май 1876 г. - след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. (по нов стил 2 юни) е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър", е подозирал, че думите му "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." с времето ще се увековечат и до неговото име.
Историята изглежда е отредила герои като Христо Ботев и Васил Левски да се почитат по-тържествено в деня на тяхната героична гибел, а не в деня на рождението им. А тогава, както е било на 6 януари 1848 г. над поробена България е изгряла звездата на личност, която през времето ще огрява пътя на поколения българи.
П.П. На 06 януари 2008 се навършиха 160 години от рождението му. Сигурна ли си, че нямаш това предвид?
