Признание

Started by Gentiana, October 26, 2008, 20:42:57 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Затвори за малко очи.
Нека тихият бриз
кожата ти да погали.
От инатливо мълчание
питието горчи.
Чужди ръце късат
часовете ни на парцали.
И когато умората
в нас закрещи,
с виещия глас
на сломена вдовица,
разтвори устни...
Целувай ме.
Не!... Мълчи!...
Може би още
имаме криле на птици
и в този допир
душите ни ще полетят
над делника смръщен,
над зло и прокоби.
В злачни блата
лилиите ще разцъфтят,
когато на страстите си
станем с теб
покорни роби.
Тези страсти,
от които ражда се
светлина
и бледнее пред кръвта им
най-червената роза.
Дали ме обичаш,
няма да питам сега.
Не отдръпвай душата си,
като горда мимоза.
Има скрити,
неписани правила,
които отключват
в сънищата ни вратите
към забравено време
на копнеж и тъга.
Елексирът за забрава
вечно недопит е.
Промъкват се спомени,
като мишлета,
със страх
и цвърчат тихичко,
да не ни събудят...
Господи, признавам,
че истински живях,
когато умирах от любов-
безгранична, луда.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

иринка

 [heart__] [heart__] [heart__]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

Признание



Признавам си – надничах в твоя свят.
Изживявах личното ти щастие.
Откривах истини, написани за теб
и дешифрирах тайно кода на живота ти.

Признавам, че предвиждах сънищата ти,
изследвах смисъла им и ги проектирах.
Бях глътка въздух в твоя дом от вакуум,
горях в себе си, а в твоя свят изстивах.

Признавам си – заплетох се в капана ти,
но просто следвах тънката си нишка.
Бях  жертвата, отчаяната, слабата:
ти – злата котка, аз – горката мишка.

Признавам, проявих безотговорност
към своя свят, към малкото си вяра,
но се научих да обичам
и с готовност ще предотвратя
подобна своя изневяра.
П.П. Признавам,че признанието ти ме накара да осъзная,че съм истински щастлива когато изневерявам на представите си за нещата от живота ... и най-вече за любовта.Сърдечни поздрави и се радвам,че все още се намират откровенни до...до глупост хора,напук на сивия реализъм. [bravisimo] [cvetee] [heart4]
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

небесносиньомомиче


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :) Живях, когато умирах от любов. Много странно съчетание [inlovee]

Gentiana

изхвърляне, Ради  [lol] [lol] [lol]
Типичен банален оксиморон, в стил - позабравени тийнейджърски страсти  [lol] [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.