Момчето, което говори с морето

[Dream0n]

Той всяка вечер стоеше на брега на морето. Вглеждаше се в него и сякаш погледа му не намираше хоризонт. Мечтите му, копнежите, нямаха определена граница. Механизмът на времето сякаш бе повреден. Нямаше минути, часове, а само една неподправена реалност.
Той бе съвсем сам, като че ли душата му копнееше само за водата, вълните, пясъкът...
Свил лисче с марихуана, в забавен каданс мяташе мидите в морето. Представяше си, че те са враговете му и с наслада ги давеше. Вече тотално напушен бягаше по брега, риташе пясъка и псуваше с най – разнообразни псувни живота си.
Той никога не се беше влюбвал, незнаеше какво е опияняващото чувство на любовта, но едно със сигурност знаеше – ако  поне малко това чувство наподобяваше насладата от марихуаната, то значи бе открил смисъла на живота си.
Продължаваше да се взира в морето, крещеше: ,,Обичам те, обичам те, обичам те" щастлив, че то неможе да го нарани, да го изостави. Вместо това, то му отвръщаше с шума на сблъскващите се вълни. Той знаеше, че и морето го обича. Наслаждаваше се на безмълвната му любов. Знаеше, че дори и да си тръгне, да го напусне, да го наругае, то нямаше да му вгорчи живота. Започна да се пита, дали не полудява или е прекалено дрогиран. Истината бе, че душата му беше прекалено романтична, той бе поет, но не от онези, които са способни да те залеят с приказки. Същността му се криеше в мълчанието. Знаеше и вярваше, че един ден, някое момиче ще погледне в очите му и няма да е необходимо да разменят думи помежду си. Тя щеше да да се взира в дълбините им и да чува онова шумене на морето, което чуваше и той...

[ivorysoul]

хубаво е много...

[Gentiana]

 [cvetee]

[NoMore]

мечти а  :)

[savkom]

 [inlovee] Страхотно е  [inloveee]

[Annyyy]

 :flowers: [plqs plqs]