Пита се Бог какво си делим...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Днес е неделя.
Да отдем на църква.
Смирено да се помолим на Бог.
Всички сме грешни -
това се изтърка.
И светът си остана жесток...
Ние се молехме,
те ни прощаваха -
мислят се май за светци...
Но така са глупците.
Нека, нека се радват,
че на "грешните" има кой да прости...
Ние всички се знаем -
тъй си дърпаме чергата -
на стотина различни страни.
Откакто светува светът,
все се мерим,
свято и грешно меним...
А е блеснало слънце
и навсякъде свети.
Господ вижда ни все с тия очи
и усмихва се, гледайки ни в нозете си -
пита се Бог какво си делим...

[agressive_girl]

Поздравления за стихчето  [bravisimo] Хареса ми много [cvetee]

[me4tatelka]

Браво! [cvetee] [cvetee]

[mariana_fairy]

Страхотен замисъл, казан красиво и поетично. Имаш едно голяма Браво от мен.. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Много ви благодаря, момичета! Трогната съм. Темата е малко социална и се надявам да сте я схванали по-глобално... Всъщност българската черга си е такава - една раздърпана, една цветна и заплетена... От нас си зависи дали ще останем всички на нея и дали ще си я запазим цяла.

Поздрави и от мен! :)