News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Eсенна соната

Started by Gentiana, October 05, 2008, 23:24:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Вали...
Тишината се измъква на пръсти.
Зъзнещо цветенце
сънува пеперудени мечти.
За нова надежда
някак си ми е късно.
Почти забравих,
че от спомен боли.
Пожела ми дъждовен ден,
а аз исках само слънце-
няколко лъча
във вазата от кристал.
Усмивка.
Нежност.
Зрънце по зрънце
пълнят шепите ми
едри гроздове Жал.
И нагарча последната,
минута кратка ,
разтворена в кафето ми.
Глътка-две тъга.
Ръце протегнати
молят,
търсят в мене загадка,
която да разровят
и покажат
дръзка и гола
на света
онази богиня,
която вечно иска жертви
и танцува в сънищата
на самотни мъже,
за да ги види
в нозете си
унизени
и полумъртви,
а после неразкаяна
да отмине-
тъжна жена
с уморено сърце.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

Вали!
Отново хващам химикала
и записвам една след друга в мен
валящи мисли – човешко огледало
на дъжда.

Вали!
А аз в необяснимо вцепенение,
разрязвам на половина огледалото,
за да открия в себе си частичката
от цялото...
... и да изчезна във валящото
безвремие!

Поздравления и цветя за теб [inloveee]
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

И ако двете половини
на огледалото
са ин и ян
на моя сбъркан свят,
в дъжда ще се окъпя-
снежно бяла,
като самотно връщане
назад,
покрито с прах
и много венчелотоси,
изтръгнати
от своя нежен цвят
от пръстите на ветрове
разстроени
в един самотен ден,
от тежък дъжд пиян.

[heart__] [inlovee] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Любимата ми Есен...  [inlovee]


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

Пред огледалото отново застани,
объркана,самотна разпиляна.
С очи онези половини съедини:
Красива си ,нали?!..и цяла..
Дъждът?О той одавна вече спрял е.
Нощта отново те е впримчила
в мигове на себеразпознаване-
окъпана от стихове вълшебни
се сгушва кротко във краката ти
и чака следващия стих....
до зазоряване...
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

и със червило
вместо с молив на хартия
по бледото лице отсреща пиша
случайни думи-
думи на магия,
в които скритите ми тайни
тихо дишат.
Повърхност огледалена, студена.
Дъждът остави по стъклата капки жадни.
Надничат любопитно вътре, в мене,
с въздишка, миг преди да паднат.
Нощта полека моя страх съблича
и нервните ми тръпки укротява.
Напомня ми, че всъщност ме обича...
До зазоряване минутка-две остават.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

небесносиньомомиче

#7
 [inlovee] :flowers:

tonnny_bg

 [6te mal4aaa] :flowers: :flowers: :kissoflove: :kissoflove:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

dodic

Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: tonnny_bg on October 06, 2008, 08:34:24 AM
[6te mal4aaa] :flowers: :flowers: :kissoflove: :kissoflove:
[chatlove]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.