"Падането"

[Tramel]

Понеже напоследък много често срещам израза "да паднеш боли" в разни вариации, ми се прииска да попитам какъв именно смисъл влага всеки един от вас в "падането"?

[`Fallen_Angel`]

Лаици... обикновено се умира от болка 

[Tramel]

Ами, глупости! От болка не се умира - умните правят като мен - стават мазохисти 
Не, сега сериозно - не се ли превръща падането в своего рода навик? Не ви ли се случва често да повтаряте едно и също падане с тайната надежда, че този път няма да се случи? Наистина ли боли или просто егото ни страда? И ако да - защо точно? Какви са причините да паднеш и не е ли една от тях опитът за летене?

[небесносиньомомиче]

да се разпиша ли като умен мазохист
падането е:

и да падам- пак ще се изправям
и да губя- пак си заслужавам
да се изправя- отново да вървя
да се опитвам- без пламък да горя..
какво като ще губя?
а ти какво спечели?
дали така в борбата
себе си намери?

но това вече го писах в друга тема- простете...аа дали го написан ясно не знам..
усмивки в падането ;)

[I_Lov3_Him_Eternally]

От прекалено много напразни надежди, от грешни предположения за нещата! Боли, защото винаги боли да загубиш надеждите си!

[maimunkaaa]

Цял живот да си градиш името, всички да ти се възхищават, да имаш работата, за която си мечтал винаги, да постигнеш мечтите, за които си копнял толкова време и... накрая... само една крачка да те раздели от всичко това, което си постигнал с много труд! Това е да " паднеш " от стълбичката на успеха ! А причните могат да са хиляди ... Важно е чесното изкачване ! 


И все пак, казано е ...
Когато се изкачваш нагоре по стълбата поздравявай !
Защото когато се връщаш се срещнеш същите хора...... 

[Tramel]

Да, по принцип съм съгласна с теб, но по-скоро говорех за "ежедневните" падания - все пак не всички имат високите изисквания да се катерят по стълбицата на успеха...

[Annyyy]

Защото е приятно когато станем..
"Не съм се провалил. Открих 10000 начина ,които не вършат работа." Паднахме или се спънахме?? Боже би просто не сме с удобни обувки.. Утре ще сме с други, ще минем по друг път, може и да не се спънем. А ако се спънем нима няма пак да се изправим и да продължим? За мен ожуленото коляно не е кой знае какво болка, за теб как е?
Има разлика що се отнася до болката, зависи от раната. Щом спрем да падаме/спъваме значи сме се отказали, щом сме се отказали, значи не вървим, а само си седим...

[ivorysoul]

когато падането почва да ми става навик, ставам спънат кон, изходът е или да си махна наочниците или да овладея бягане с препятствия :Р

[tonnny_bg]

Аз когато падам ,имам навика после да се отблъсна по-силно .И винаги знам ,че това е временно.Все ще се изкача,въпрос на време и желание.
Лошото е когато падна и няма за кого да се хвана.В тези случаи ме е страх.

[Tramel]

Именно... и тогава какво?

[`Fallen_Angel`]

Нима няма

[*fifka*]

Щом не ти се пада повече, не ставай. Можеш да продължиш лазейки, така опората е по-голяма.

[tonnny_bg]

Именно... и тогава какво?

Тогава намирам причината в себе си.Търся я много внимателно.Преценявам ,че си струва да се изправя ако не за друг,заради себе си.Пак се връщам в първоначална позиция.

[momichenceto]

 Не е важно колко пъти си паднал...важно е да ставаш всеки път, когато паднеш! В света няма идеално и доста често се случва човек да падне! Понякога от "ниско" понякога от "високо"! Боли различно, но пък и падането учи! Така мисля аз...