Жената на дявола..

[mariana_fairy]

Тънките червени токчета стъпваха галантно по мраморния под, а роклята й показваше всичко, което прикриваше копринения плат. Косата й беше дълга до кръста, а очите - теменужени, вълшебни...

Родиш ли се веднъж трябва да живееш. Няма как да спреш за малко и отново да продължиш, в живота антракти няма, а финалът обикновено е трагичен, красив завършек с шепа сълзи и букет цветя. Това е...искаме или не живеем някакси, продаваме душите си и после търсим смисъла на живота зад стените от грехове и неразбиране. Душата на човек изминава девет месечен път, за да се слее с плътта - време на спокойствие и осъзнаване на собствената същност. Тя единствена притежава тялото и го превръща в част от себе си, одухотворява го. А днес аз съм само тяло - нищо повече. Красива обвивка, без вътрешност, опаковка...Защо ли? - защото продадох душата си на Дявола, по-скоро подарих му я.
Срещнах го прага на един храм, с чаша кафе в ръка, чаровна усмивка, галантен жест... и после се изгуби, мислих за него дни наред, докато не го срещнах отново. Същата усмивка, зад която се крие цял един свят и после ме взе на ръце и падахме стремглаво все надолу, а аз помислих, че летим, останах без сърце...
И спяхме върху живи клади, а аз безумно се влюбих, изгарях, целувките му оставяха белези по мен, върху душата ми и просто така му я дадох - замених я за капчица любов, която погубва...
Днес рисувам с въглени върху парчета жива плът и гледам към небето, но го няма, виждам единствено мрак и осъзнавам тежката истина - безнадеждно е да си изгубил верния път...  

Роклята падна, а от нея изхвръкна черен гарван, издигна се и после рязко полетя надолу и изчезна. Светът загуби момиче,а Дяволът се венча...

[me4tatelka]

[ooooo]

Уау.. Страхотно! Просто... страхотно!!!  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[`Fallen_Angel`]

Наистина е доста добро! Браво :)

[mariana_fairy]

Благодаря Ви :)

[phibi]

  Душата на човек изминава девет месечен път, за да се слее с плътта - време на спокойствие и осъзнаване на собствената същност.  

Роклята падна, а от нея изхвръкна черен гарван, издигна се и после рязко полетя надолу и изчезна. Светът загуби момиче,а Дяволът се венча...

Тези моменти ме впечатлиха особено много. Имаш и моя поздрав!

[mariana_fairy]

Искренно благодаря  :) [heart__]

[kalista]

Зашеметяващо [heart__]

[chocolate_fairy]

Няколко пъти го препрочитах откакто го публикува. Първият път ме побиха тръпки, толкова е образно и това гъделичкащо усещане за демоничност много ми хареса. И после го препрочитах и препрочитах и стигнах до извода, че най ме впечатли това: "после ме взе на ръце и падахме стремглаво все надолу, а аз помислих, че летим, останах без сърце..." сякаш описа повечето ми връзки :)
Страхотно е!!!

[murtvo_mulchanie]

Страхотно е просто. Поздравления

[mariana_fairy]

Няколко пъти го препрочитах откакто го публикува. Първият път ме побиха тръпки, толкова е образно и това гъделичкащо усещане за демоничност много ми хареса. И после го препрочитах и препрочитах и стигнах до извода, че най ме впечатли това: "после ме взе на ръце и падахме стремглаво все надолу, а аз помислих, че летим, останах без сърце..." сякаш описа повечето ми връзки :)
Страхотно е!!!

Радвам се, че ти е харесало, може би тази част е любима и на мен макар, че колкото е красива, толкова е и болезнена, обичам те много и да знаеш, че някой ден ще срещнеш някой, с който само ще летите и няма да падате, целувки

[mariana_fairy]

Страхотно е просто. Поздравления

Благодаря за хубавите думи [heart__]

[неземен]

Тънките червени токчета стъпваха галантно по мраморния под, а роклята й показваше всичко, което прикриваше копринения плат. Косата й беше дълга до кръста, а очите - теменужени, вълшебни...

Родиш ли се веднъж трябва да живееш. Няма как да спреш за малко и отново да продължиш, в живота антракти няма, а финалът обикновено е трагичен, красив завършек с шепа сълзи и букет цветя. Това е...искаме или не живеем някакси, продаваме душите си и после търсим смисъла на живота зад стените от грехове и неразбиране. Душата на човек изминава девет месечен път, за да се слее с плътта - време на спокойствие и осъзнаване на собствената същност. Тя единствена притежава тялото и го превръща в част от себе си, одухотворява го. А днес аз съм само тяло - нищо повече. Красива обвивка, без вътрешност, опаковка...Защо ли? - защото продадох душата си на Дявола, по-скоро подарих му я.
Срещнах го прага на един храм, с чаша кафе в ръка, чаровна усмивка, галантен жест... и после се изгуби, мислих за него дни наред, докато не го срещнах отново. Същата усмивка, зад която се крие цял един свят и после ме взе на ръце и падахме стремглаво все надолу, а аз помислих, че летим, останах без сърце...
И спяхме върху живи клади, а аз безумно се влюбих, изгарях, целувките му оставяха белези по мен, върху душата ми и просто така му я дадох - замених я за капчица любов, която погубва...
Днес рисувам с въглени върху парчета жива плът и гледам към небето, но го няма, виждам единствено мрак и осъзнавам тежката истина - безнадеждно е да си изгубил верния път...  

Роклята падна, а от нея изхвръкна черен гарван, издигна се и после рязко полетя надолу и изчезна. Светът загуби момиче,а Дяволът се венча...
РЕПЛИКА
....гледам към небето,
но го няма...

О, беше и при мене бе-
той, дявола, на гости.
Неканен сам доиде
до мене седна просто.

Изфука се че бил успял
момиче фино, свежо,
да свали, както бе казал,
на бас при среща прежна.

Набързо сварих по кафе,
поздравих го сърдечно.
А той щастливо се засме,
тържествено ми рече.

-Жените са за мене плод
на лоша божа грешка,
аз мразя женския народ
със злоба нечовешка.

Когато днеска съм успял
с измама или Ласка,
да смачкам някоя без жал,
се чувствувам прекрасно.

С очите черни зли
и нещо демонично,
сякаш огън запали
в лицето си трагично.

Помолих да не прекалява,
че наште майки също са жени.
Не съм го срещал от тогава.
Не дойде да се извини...

[mariana_fairy]

Прекрасен стих неземен, благодаря ти  [heart__]
Ето го и отговорът ми, просто не устоях на предизвикателството, поздрави  [namigG]
Когато Дяволът се влюби в нея
Небето погреба Земята с плач,
понякога е безмислено да се живее,
когато сам на себе си си палач.
Покани я на нощен блус, беше искрен,
подари й част от отчупените си криле,
но може ли Дяволът да обича истински
и може ли да ти дари небе?
Облече я в катран и роклята й
                                            пареше душата
с прегръдките си й остави белези и рани,
а тя нищо не поиска в отплата,
не се отказа никога да вярва..
Те спяха врху живи въглени и жар
и тялото й се стопи в ръцете му,
                                                      в очите -
окови, власт, робиня, господар...
Ще има ли щастлив финал?-
                                         Времето попита
Когато Дяволът се влюби в нея
Утехата построи жертвен олтар,
Мъката помисли, че ще полудее
и Светът се разпадна, беше полу-цял.
Танцът беше горещ, но прощален,
                                              последен
                          и тя остана без сърце...
Може ли Дяволът да обича истински ?-
                      за жалост отговорът е НЕ.

[небесносиньомомиче]

 в очите -
"окови, власт, робиня, господар...
Ще има ли щастлив финал?-
                                         Времето попита
Когато Дяволът се влюби в нея
Утехата построи жертвен олтар,
Мъката помисли, че ще полудее
и Светът се разпадна, беше полу-цял.
Танцът беше горещ, но прощален,
                                              последен
                          и тя остана без сърце...
Може ли Дяволът да обича истински ?-
                      за жалост отговорът е НЕ."



нямам думи, а и да имах думите са малко- чуството е невидимо за очите и безмълвно за устните...
невероятна си - поклон!!!!!!

[mariana_fairy]

Благодаря за красивите думи, за мен означават много, поздрави  [heart__]