Пътник

[mariana_fairy]

Пълним времето ни с думи,
безмислени и твърде сложни,
твърде лесно себе си изгубихме -
Защо не ни напътства Боже?
Очите ми валят по съмнало,
разплака ме с нежността си,
взаимността си беше тръгнала,
някой поигра със щастието...
Безмислено е да се връщаме
към нещо, което вече го няма,
не искам назад да се обръщам,
по добре да бъда честна, пряма.
Целуни очите ми преди да тръгнеш,
подари ми последното сбогуване,
аз съм тръгнал за никъде пътник,
откраднал прощалното целуване...