Kalista, не съм явно от късметлийките, които са имали щастието да бъдат треснати от щастието просто да знаят че е Той и да се окаже в последствие наистина така. И въпреки провалите и разочарованията, всеки един от моите той ме е променил по някакъв начин. Неизбежно е, особено ако влагаш себе си за да се получат нещата. "Ти ако мислиш, че някой е ТОЙ, определено няма да искаш още един, двама или каквото и да е било с тях" - напълно съм съгласна с теб, далеч съм от мисълта да подскачам от цвят на цвят да опитвам от това, което се предлага, най-малко самоуважението ми не го позволява. Но знаеш ли от кое най боли? Прост пример от живота: Когато чувствам всичко това и се прибера вкъщи след тежка седмица на работа (която мразех) и лекции и единствената ми мисъл е как ще се прибера вкъщи при него, как ще го изненадам, че си идвам в четвъртък, а не в дългоочаквания петък, как ще сготвя нещо за вечеря и ще се гушна в него на дивана пред телевизора и целия свят ще си дойде на мястото, да намеря чужда тениска на моето нощно шкафче и на въпроса какво е това, да получа глупава, нескопосана усмивка, докато измисли какво да каже. Тогава боли. И не само ми променя мирогледа, направо го разбива. "Няма такова нещо: "ама дали е истинската или пак залитнах..", как тогава да не си задам този въпрос?
Нали знаете психолозите дават един много прост пример: детето когато посегне към горещия котлон и се опари, знае повече да не пипа. Наистина са щастливи тези, които са разбрали, че не трябва да пипат котлона, преди да са се опарили.
Просто исках да кажа, че трябва нещата да са взаимни, той може в моите очи и сърце да е Той, но ако аз в неговите не съм? И една връзка се гради с времето, само то изкарва на повърхноста истината рано или късно. Моя живот е такъв, това което ми се е случило ме е направило, това. което съм сега, така е с всеки от нас, според това, според мен, даваме и раздаваме във връзките си и няма как да се поставяме под общ знаменател. Затова и темата е много интересна, има много неща които могат да се кажат
Пък ама наистина дано и мен ме тресне най-накрая
Айде стига съм ви занимавала